— Живка ще доведе и внуците — продължаваше Николай с въодушевление. — Ще пристигнат в петък вечерта. Ще си направите едно женско събиране, по семейному! Мама специално ме помоли да изпечеш твоята прочута патица. И да направиш желираното месо — при теб става кристално бистро.
Мария го гледаше втренчено. По лицето му нямаше и следа от колебание. Той беше убеден, че ѝ прави услуга — оставя ѝ роднините си, за да не изпитва угризения, че точно на рождения ѝ ден ще отсъства.
— Патица, значи… — повтори тя едва чуто.
— Точно така! И няколко салати приготви. Само гледай майонезата да е намалена, в магазина до нас има промоция. Е, разбрахме се!
През цялата седмица Мария беше безупречна. Кимаше послушно, докато Николай ѝ изреждаше какво да купи. Взе от химическото чистене туристическия му екип. А в четвъртък, ден преди „празника“, тихо подреди собствения си куфар.
В петък сутринта той изхвърча към работа с думите, че оттам направо ще замине за базата. Гостите трябваше да се изсипят около шест вечерта.
По обяд Мария повика такси. В хладилника бяха останали само пакетче маргарин и половин глава лук. На масата остави разпечатана бележка за платените сметки за ток и вода.
…Служителката на гишето ѝ подаде бордната карта с любезна усмивка.
Телефонът иззвъня отново. Съобщение от Николай: „Полудяла ли си? Мама е шокирана. Децата реват, че са гладни. Поръчахме пица, но ще ми върнеш парите! Все пак това е твоят рожден ден!“
Мария се усмихна хладно и блокира номера.
След няколко часа щеше да слезе от самолета в друг град. Беше резервирала малка стая с изглед към залива. Представяше си как ще отпива горещ чай с облепиха, ще се разхожда край морето и ще вдишва свежия, солен въздух.
След седмица щеше да се върне. Спокойно щеше да събере остатъка от вещите си и да подаде молба за развод. Апартаментът бе купен по време на брака, заемът изплащаха двамата — делбата нямаше да е нито бърза, нито приятна. Николай щеше да вика, Стефка Радославова да пие успокоителни и да се оплаква на родата от „неблагодарната“ снаха.
Но това предстоеше. Сега Мария вървеше по стълбата към самолета, слушаше равномерния тътен на турбините и усещаше как с всяка крачка в гърдите ѝ се настанява необяснима лекота и тишина.
