Жълтият стар „ПАЗ“ изръмжа, изплю облак гъст черен дим и без изобщо да отвори врати, профуча покрай спирката.
Виктория Маркова безсилно отпусна ръце.
Торбата с покупки — вътре само пакет макарони, кутия прясно мляко и един хляб — тежеше неприятно и дърпаше рамото ѝ надолу.
— Мамо, студено ми е… — прошепна шестгодишният Явор Дунавски.
Зъбите му тракаха неудържимо.
Якето, купено преди две зими, вече му беше късо; ръкавите едва стигаха до китките и зачервените му детски ръце бяха оставени на милостта на пронизващия вятър.
Виктория приклекна и внимателно се опита да издърпа плата надолу, сякаш така можеше да скрие студа.
— Потърпи още малко, зайче.
Скоро ще мине следващият автобус.
— Верка?
Гласът проряза тишината на индустриалната зона — плътен, рязък, познат.
Тя потрепери и бавно се изправи.
До нея стоеше едър мъж с калпак, подпрян на тежка тояга. Сивите му мустаци бяха побелели още повече, а в погледа му се четеше онази твърдост, от която навремето и закоравели престъпници свеждаха очи. Миришеше на тютюн.
Баща ѝ.
Четири месеца не му беше звъняла. Срамуваше се. Не искаше да го тревожи и все повтаряше по телефона, че при тях „всичко е наред, просто са затрупани с работа“.
— Тате… здравей.
Огнян Орлов не отвърна на поздрава. Очите му обходиха износените ѝ ботуши, посивялото ѝ лице без капка грим, треперещото му внуче. После се спряха върху пустия път.
— А къде е „RAV4“-ката? — попита тихо, но така, че на Виктория ѝ се прииска асфалтът да се разтвори под краката ѝ. — Подарих ти кола, за да возиш детето на топло, не да го държиш на вятъра. Къде е автомобилът?
— В сервиза е, тате. Скоростната кутия замина… — излъга тя, без да го поглежда.
Той изсумтя недоверчиво. Пристъпи към Явор и с лекота го вдигна с една ръка.
— В сервиза, така ли? А съседката ти, леля Гинка Симеонова, ми каза, че е видяла „ластовичката“ ти при прекупвачите в автокъщата. Продала си я още преди месец.
Погледът му стана твърд.
— Качвай се в колата. Веднага.
В неговия стар, но грижливо поддържан джип беше истинска сауна. Щом се стопли на задната седалка, Явор почти моментално заспа.
Виктория стискаше пластмасова чаша кафе от бензиностанцията, а ръцете ѝ продължаваха да треперят.
— Говори — каза Огнян Орлов, без да откъсва очи от пътя. — И да не си посмяла да ме лъжеш. Цял живот съм работил в полицията, фалша го надушвам отдалеч. Този твой Пламен Василев какво е направил?
Тя не издържа. Сълзите рукнаха — грозно, със задавяне и хлипане — и всичко излезе наведнъж.
Разказа как Пламен вложил спестяванията им в някаква „криптоинвестиция“, подтикнат от майка си. Как схемата се оказала измама и той останал задлъжнял на опасни хора. Как напрежението вкъщи станало непоносимо. И как същата вечер Маргарита Мартинова се появила на прага на дома им.
