Казах му още, че съм предприела всичко не от злоба, а защото ме е подценил и защото уважението не е подарък, а право. Говорех спокойно – без сцени и без сълзи, само с ясно подредени факти. Малко по-късно сложихме подписите си под споразумение, изготвено изцяло по моите условия. Не го възприех като триумф на емоциите, а като връщане към истината. Истинската развръзка обаче тепърва предстоеше. Два дни след срещата Даниела Симеонова ми се обади – външната проверка беше разкрила данъчни нарушения във фирмата на Кирил Дунавски, а всички документи носеха неговия подпис. Благодарение на навременните действия на адвоката ми моето име остана извън скандала.
Разводът приключи след няколко месеца. Не го отбелязах с шампанско, а с тиха вечеря и усещането, че съдбата ми вече не зависи от нечий изкуствен образ. Осъзнах нещо важно: подписът невинаги означава капитулация – понякога е началото на освобождението. Кирил прие последствията от собствените си решения, а аз – неизбежността им.
Днес се обръщам назад без горчивина. Знам, че ако бях се поколебала и за миг, щях да изгубя всичко. Информираността дава сила, а достойнството не подлежи на пазарлък. Никой няма право да ви налага условия, които рушат личността ви.
