— Силвия Рилска — наставляваше снаха си Донка Варненска с поучителен тон, — огледай се в Алекса Овчар, жената на съседа! Истинско злато е това момиче. От нея трябва да се учиш как се обгрижва съпруг.
И между другото, кога смяташ да приключиш с майчинството? Внукът скоро става на две години — време е да помислите за детска градина, а ти да си намериш сигурна работа.
Драгомир Калинов съвсем те е разглезил. Честно казано, изобщо не одобрявам начина, по който сте си подредили семейството!
Драгомир беше единственото дете на Донка Варненска и тя, разбира се, искаше за него само най-доброто.
Щом синът ѝ навлезе в зряла възраст, тя незабавно се зае с мисията да му открие подходяща съпруга. Подхождаше към задачата методично — имаше си ясни изисквания и не отстъпваше от тях.
Бъдещата снаха според нея трябваше да бъде скромна, работлива, възпитана и задължително с постоянна професия. Донка беше твърдо против мисълта обичният ѝ син сам да носи на плещите си цялата финансова тежест на домакинството.
Тя предложи на Драгомир няколко „подбрани“ кандидатки, но нито една не успя да го впечатли. Всяка от тях той намираше за неподходяща и то по сходни причини — и не пропусна да изтъкне това пред майка си.
— Мамо, моля те, престани да ме уреждаш с когото и да било — въздъхна той раздразнено. — Поне обръщай внимание кого каниш у дома! Откъде изобщо ги намираш?
И трите не бяха привлекателни, мълчаливи до крайност и напълно различни от жената, която си представям до себе си. Изобщо не трябваше да се съгласявам на тези срещи!
— Драгомир — опита се да го вразуми Донка, — точно това е предимството! Няма да ти противоречи, нито пък други мъже ще я заглеждат. Жената трябва да стои в сянката на съпруга си!
— Странно, в нашето семейство май не е така — измърмори той.
— Нашето семейство е изключение — отсече тя мигновено. — И не ми противоречи! Знам по-добре от теб какво ти трябва.
— Стига, мамо! — ядоса се Драгомир. — Сам ще решавам с кого да излизам и с кого — не. От година живея отделно, достатъчно пораснах.
Със Силвия Рилска се запозна на сватбата на свой колега, където тя беше сред шаферките.
Още при първата им среща тя привлече вниманието му — жизнена, чаровна, с остър ум и готова реплика. Личеше си, че не е от хората, които премълчават.
Той поиска номера ѝ и три дни след тържеството ѝ се обади, за да я покани на среща.
Силвия също беше впечатлена от него и с готовност прие първо да излизат заедно, а по-късно и да заживеят под един покрив.
Почти година двамата живяха спокойно и в разбирателство, докато за връзката им не научи Донка Варненска.
Драгомир съзнателно отлагаше запознанството, защото отлично предвиждаше реакцията ѝ. Жената до него нямаше нищо общо с идеалния образ, който майка му си беше изградила за бъдеща снаха.
В характера на Силвия напълно липсваше покорството, което Донка смяташе за задължително качество, и именно това щеше да се превърне в повод за първите сериозни сблъсъци между тях.
