— Не знам, засега не съм го обмисляла — отвърна тя спокойно.
Донка Варненска въздъхна тежко и сви устни.
— И колко време Драгомир ще носи всичко на гърба си? Аз, да ти кажа, когато Драгомир беше на годинка, вече работех. Майка ми го гледаше, а аз изкарвах пари. Така се прави.
Силвия не повиши тон, но в гласа ѝ се усети стомана.
— Няма проблем, Донка Варненска. Мога да прекратя майчинството още утре. Всеки ден ще ви водим Симеон Рилски сутрин, а вечер ще си го взимаме. Ще ви напиша подробно какво яде, кога спи, как се къпе и колко време трябва да е навън.
Подобен развой очевидно не влизаше в сметките на свекървата. Тя веднага отстъпи.
— Чакай малко, не това имах предвид! Има толкова детски градини, приемат деца още от година и половина. Защо не го запишете?
— Защото не съм готова да поверя детето си на непознати — отвърна Силвия с равен глас. — Ще остана вкъщи, докато стане на три. Надявам се въпросът вече да е изчерпан.
Донка кипеше отвътре. Каква непоклатима снаха ѝ се беше паднала! Друга на нейно място щеше да омекне, да се съгласи, да признае, че по-възрастната е права. Но Силвия не отстъпваше нито крачка. На всяка забележка отвръщаше с аргумент, а на всяка провокация — със спокойна твърдост. Свекървата за първи път срещаше достоен противник.
Когато Симеон Рилски навърши две години, родителите му организираха пищно тържество. Събраха се роднини, приятели, къщата ехтеше от смях и наздравици. Донка, вярна на себе си, не пропусна шанс да бодне снаха си.
Пред всички тя се обърна към Белла Лъвова, своя братовчедка:
— Белла, това месо е великолепно! По-вкусно не съм опитвала. Златни ръце имаш!
После, уж между другото, добави:
— Нашата Силвия още прохожда в кухнята. Някои ястия ѝ идват трудничко… Но нищо, ще се научи. Белла, може да ѝ дадеш някой урок, ако намериш време?
Силвия дори не трепна. По лицето ѝ не премина сянка на обида. Драгомир се размърда неловко на стола си, а Донка се усмихваше доволно.
По-късно, когато останаха насаме, Силвия тихо, но отчетливо каза:
— Това е последният път, в който си позволявате да ме унижавате пред хора. Ако се повтори, ще се изнесем. И няма да се колебая.
Тя я погледна право в очите.
— Ако поставя Драгомир пред избор, мислите ли, че ще избере вас? По-добре да сме в добри отношения. Така и синът ви, и внукът ви ще бъдат близо до вас.
Неочаквано, след този разговор Донка смени тактиката. Вероятно усети, че Силвия не хвърля празни думи. Беше ѝ ясно, че ако се стигне дотам, Драгомир ще застане до съпругата си.
Оттогава отношенията между двете останаха хладни, но поне откритите нападки спряха. А понякога и крехкият мир струва повече от гръмкия скандал.
