И тъкмо тази ѝ непреклонност скоро щеше да бъде изтълкувана от Донка Варненска като недостатък.
Единственото, което майката одобряваше безусловно, беше фактът, че Силвия Рилска имаше стабилна работа и се издържаше сама. Всичко останало ѝ се струваше съмнително.
Една вечер Донка зърна през прозореца как синът ѝ върви към блока, прегърнал през раменете непозната млада жена. Погледът ѝ се изостри, а ръката ѝ почти машинално посегна към телефона.
— Драгомир, къде се намираш? — попита тя уж небрежно, но с напрежение в гласа.
— Прибирам се — отвърна той спокойно.
— Сам ли си?
Настъпи кратка пауза, след което той реши да не увърта:
— Не. С едно момиче съм.
— Как така с момиче? Значи имаш връзка? — гласът на Донка рязко се повиши. — И аз научавам последна? Защо не си ми казал?
— Ще говорим по-късно, мамо — прекъсна я Драгомир и затвори.
Телефонът му беше на високоговорител и Силвия чу всяка дума. Тя го изгледа въпросително:
— Да не би да си криел от майка си за нас?
— Да — призна той без заобикалки. — Не исках да се меси. Тя е… особен характер. Баща ми години наред върви по нейната свирка.
През следващите три седмици Донка звънеше настойчиво почти всеки ден, настоявайки най-после да бъде представена на „бъдещата снаха“. Драгомир дълго отклоняваше темата, но след като получи съгласието на Силвия, организира среща в уютно кафене и запази маса.
Още при първия поглед към Силвия стана ясно, че Донка не е впечатлена. Въпреки това тя запази външно приличие — не задаваше неудобни въпроси, не натрапваше мнението си и не направи открити забележки. Само хладният ѝ поглед и напрегнатата усмивка издаваха истинските ѝ мисли.
Когато Драгомир я изпрати до колата, търпението ѝ се изчерпа.
— Знаех си, че ще избереш точно такава — започна тя язвително. — Седи целият грим на пластове, косата ѝ пада в чинията, като се наведе. Ноктите — като на вещица! А смехът ѝ… оглушителен. Човек да се срамува да стои до нея.
Тя го изгледа строго:
— Не разбираш ли, че една съпруга трябва преди всичко да бъде скромна?
— Мамо, стига — въздъхна Драгомир. — Харесвам я. Обичам я. И възнамерявам да се оженя за нея.
После добави твърдо:
— Ако не искаш да ме изгубиш, ще трябва да приемеш избора ми.
Виждайки колко решително синът ѝ застава зад Силвия, Донка не възрази открито срещу сватбата. В себе си обаче беше убедена, че с достатъчно време и търпение ще успее да „оформи“ снаха си по свой вкус.
Не започна с директни наставления към Силвия. Вместо това избра по-фин подход — влияеше чрез Драгомир. Насаме с него подхвърляше уж загрижени въпроси:
— Драго, наистина ли те устройва как се облича Силвия?
— Изглежда напълно нормално — отвръщаше той. — Какво ѝ има?
— Не знам, сине… — поклащаше глава Донка. — На мен ми се струва малко прекалена. Представям си как мъжете в службата я зяпат…
