Думите в бележника още кънтяха в съзнанието на Надежда Валентинова. Тя бавно го затвори и остана да седи в тъмната стая. Сълзите потекоха за пръв път от седмици насам — не от огорчение, а от осъзнаването, че истината се оказа по-сложна, отколкото бе предполагала. Борис Любомиров не беше безсърдечен измамник с тайна авантюра. Той бе човек, попаднал в капан на собствените си решения, изгубен между дълг и чувство.
Четири дни по-късно на прага ѝ се появиха Маргарита Велизарова и Даниела Костова. Държаха папка с документи и изглеждаха напълно уверени в успеха си.
— Подписвай тук — отсече Даниела и тръшна исковата молба върху масата. — Оспорваме завещанието. Свидетелите са уредени. Адвокатът ни гарантира победа.
— Хайде, стига сме протакали — добави свекървата, почуквайки с нокът по листовете. — Да приключваме тази комедия.
Надежда пое химикалката, погледна текста, после спокойно я остави настрана. От чекмеджето извади малка флашка и я постави пред тях.
— Това са записи от камерите в кабинета на Борис — произнесе равномерно. — Монтира ги за сигурност. Вижда се как изготвя завещанието и разговаря с нотариуса. Бил е напълно адекватен. Освен това пазя и личния му бележник. В него е записал защо е взел това решение.
Маргарита посегна рязко към устройството, но Надежда хвана ръката ѝ.
— Спокойно. Това е копие. Оригиналът вече е при нотариуса.
— Ти луда ли си? — избухна Даниела. — Отказваш се от всичко? От парите?
— В съда ще свидетелствам в защита на истината — отвърна Надежда и се изправи. — Ще потвърдя, че Борис действаше по собствена воля и че опитът ви да използвате фалшиви свидетели е измама.
Настъпи тягостна тишина, прекъсвана само от шума на преминаваща кола отвън.
— Предаде паметта му — изсъска Маргарита, пребледняла. — Предаде семейството. Ще останеш сама и без нищо. И ще съжаляваш.
— Самотна съм от деня, в който го изгубих — отвърна тихо Надежда. — А съжалявам единствено, че не познавах напълно човека до себе си.
Свекървата се обърна рязко и тръгна към вратата. Даниела я последва, сипейки заплахи през рамо:
— Ще заведем делото и без теб!
— Опитайте — каза спокойно Надежда. — Но когато съдията научи за платените свидетели, няма да ви е приятно.
Вратата се затръшна.
Два месеца по-късно Галина Мартинова замина за операция. Надежда помогна с документите, организира връзката с клиниката и уреди пътуването. Симеон Дунавски и Анна Калинова останаха при баба си, а тя всяка седмица ги навестяваше — носеше покупки, проверяваше уроците им, опитваше се да внесе малко спокойствие в разклатения им свят.
Въпреки предупрежденията Маргарита все пак внесе иск. Делото приключи в рамките на едно заседание. Надежда даде показания, представи видеозаписите и бележника. Адвокатът на свекървата се опита да я притисне с въпроси, но отстъпи, щом съдията поиска разяснение за „свидетелите“. Даниела се оплете в собствените си твърдения. Искът бе отхвърлен, а съдът отправи официално предупреждение за опит за подвеждане.
След края на заседанието Маргарита напусна залата, без дори да погледне снаха си. Даниела вървеше след нея и негодуваше на висок глас. И двете обаче разбираха, че са загубили — и че скоро в целия град ще се говори как са се опитали да отнемат наследството на тежко болна жена.
Животът постепенно утихна. Надежда се върна към работата си в социалната служба, към малкия апартамент и вечерите, изпълнени с тишина. Понякога изваждаше снимка на Борис и се питаше дали е обичала истинския него или само образа, който ѝ бе показвал през годините. Отговор не намираше, но вътрешно усещаше, че историята им още не е казала последната си дума.
