— А ти своите премии за какво смяташ да профукаш? За разни женски глезотии ли? — изсъска Таня Орлова с презрение.
Мила Борисова я гледаше втренчено. В собствената ѝ кухня, на масата, която тя беше избирала, срещу нея седеше жена, която се държеше като стопанка. Апартаментът се изплащаше с ипотека, която Мила и Стоян покриваха заедно, но в брака им сякаш винаги имаше и трети участник. Стоян споделяше с майка си всичко — от това какво са вечеряли до точната сума на коледните бонуси на съпругата си.
— Ако иска лодка, Стоян може сам да си я изкара — отвърна Мила спокойно. Тихият ѝ тон контрастираше с разгарящата се ярост на свекървата и звучеше още по-непоколебимо. — Парите, които съм изработила, ще използвам както намеря за добре. И ще обсъждам подобни неща единствено със съпруга си. Без външни намеси.
— Външни намеси ли?! — дланта на Таня тресна по масата. Чашата подскочи, тъмен чай се разля върху безупречната покривка. — Семейството значи общ бюджет! Всичко е за дома, за мъжа! Егоистка! Само за себе си мислиш, изцеждаш сина ми!
На прага на кухнята се показа Стоян Асенов — разрошен, по износена сива тениска и домашно долнище с провиснали колене. Погледът му шареше от майка му към жена му. На тридесет и пет изглеждаше като хлапе, хванато в беля.
— Хайде, стига сте викали… — промърмори той, пристъпвайки неловко. — Мамо, успокой се. Мила… нека не се караме.
Опита се да се усмихне помирително, сякаш можеше да угоди и на двете. Да застане зад съпругата си не смееше — знаеше какви ще са последствията. Да възпре майка си — още по-малко имаше смелост.
— Ти мълчи! — сряза го Таня и той мигом се смали, свил рамене.
Усетила, че никой няма да ѝ се противопостави, тя рязко се изправи. Столът изскърца по линолеума. От показната ѝ учтивост не остана следа — лицето ѝ се изкриви от гняв, а на слепоочието ѝ пулсираше вена.
— Ще те науча аз как се уважава по-възрастен! Ще ти покажа кой командва тук! — извика тя и направи решителна крачка към Мила, вдигайки ръка.
