Ръката на Таня Орлова се понесе към лицето на Мила Борисова с цялата тежест на натрупаната ѝ ярост — широк, силен замах, предназначен да унижи и пречупи.
Стоян Асенов издаде задавен звук и инстинктивно се прилепи към касата на вратата. Дори не посегна да спре майка си, не направи и опит да задържи удара.
За Мила обаче мигът се разтегли като в забавен каданс. Тя ясно различаваше изкривеното от гняв лице срещу себе си, виждаше как дланта прорязва въздуха по посока на бузата ѝ. И въпреки това в гърдите ѝ нямаше паника. Само кристална, хладна яснота.
През последните месеци тя не се прибираше навреме от работа и не прекарваше вечерите си с приятелки, както Стоян обясняваше на майка си. Три пъти седмично Мила хващаше чантата и прекосяваше града, за да стигне до малка зала по бойни изкуства. Вътре миришеше на гума от изтърканите татамита, на пот и дезинфектант. Инструкторът — сух мъж със счупен нос — ги изцеждаше до краен предел и повтаряше едно и също правило, докато думите се набият в съзнанието им.
„Когато те нападат, не разсъждавай — действай,“ кънтеше в ума ѝ дрезгавият му глас. „Тялото трябва да реагира само. Излез от линията на удара. Силата не е да строшиш другия, а да отклониш агресията му и да я върнеш към него.“
Мила не вдигна ръце да се защитава. Вместо това направи едва забележима, плавна крачка встрани и леко извъртя тялото си надясно. Перфектно отместване — движение, повторено стотици пъти, докато се превърне в рефлекс.
Таня, вложила цялата си тежест в шамара, не срещна съпротива. Дланта ѝ разсече празното пространство. Лишена от опора, тя политна напред по инерция, размаха безпомощно ръце и с тъп удар се блъсна с рамо в ъгъла на високия кухненски шкаф.
Чу се сухо изпукване на плоскостта. Свекървата изохка, въздухът излетя от дробовете ѝ и тя се свлече на пода, прегърнала нараненото си рамо. Дишаше на пресекулки, опитвайки се да си поеме въздух.
Кухнята притихна до болезнена тишина. Чуваше се единствено хрипкавото ѝ дишане и равномерното цъкане на часовника над хладилника.
Стоян стоеше с отворена уста, пребледнял, с разширени от ужас очи. Той не можеше да помръдне.
