Боян Илиев се прибра след късната смяна и още с влизането метна връзката ключове върху шкафчето в антрето, сякаш тежаха като олово. Невена Стоянова тъкмо изплакваше последната чиния, когато той подхвърли, без дори да я погледне:
— От понеделник минаваме на отделни пари. Искам да събирам за кола, а ти харчиш за какви ли не глупости.
Тя се обърна бавно, подсушавайки ръцете си. Нямаше въпроси, нито въздишки, нито обяснения. Само кратко:
— Добре.
Боян очакваше буря — упреци, сълзи, трясък на врати. Беше готов да се защитава. Вместо това Невена спря водата, прилежно сгъна кърпата и излезе от кухнята. Той остана насред стаята с усещането, че нещо се е разместило, макар да получи точно онова, което настояваше да стане.
На другия ден тя не попита каква сума ще даде за храна. Не отвори дума за ново яке на Йоана Христова — тяхната двайсетгодишна дъщеря, студентка. Боян си каза, че най-сетне е проумяла „правилото“ — всеки да поема себе си. Дори започна да пресмята колко ще успее да спести.
Невена работеше в малка пекарна. Ставаше в пет сутринта и се връщаше с мирис на тесто и брашно под ноктите. Заплатата ѝ беше скромна. Тя седна с лист и химикал, разпредели дохода си между себе си и Йоана и задраска всички разходи, свързани с Боян. Включително и любимия му салам за закуска.
В събота сутринта телефонът иззвъня. Обади се Олга Александрова:
— Сине, днес ще мина през вас. Към три ще съм там.
Боян прие веднага. Майка му винаги идваше като на празник — шумна, с очакване да бъде посрещната подобаващо. Затвори и извика към Невена:
— Мама ще дойде в три!
Тя седеше на масата с тетрадка пред себе си и смяташе нещо. Повдигна поглед, кимна и отново се наведе над числата. Той се намръщи.
— Няма ли да започнеш да готвиш?
— Защо?
— Как защо? Майка ми идва!
Невена остави химикалката и го погледна спокойно, без сянка от емоция:
— Твоята майка е. Посрещни я ти. Нали искаше отделен бюджет? Аз с Йоана ще излезем — кино и после вечеря. Само за нас двете.
Тя стана, облече якето си и повика дъщеря им. Йоана излезе от стаята, хвърли кратък поглед към баща си и мълчаливо се отправи към вратата. Двете излязоха, а Боян остана в коридора с неприятно свиване в стомаха.
Точно в три Олга Александрова позвъни. Целуна сина си, огледа се наоколо. Апартаментът беше подреден, но необичайно тих. Не се носеше аромат на готвено, нямаше я Невена.
— Къде е снаха ми?
— Излезе с Йоана — отвърна той кратко.
Олга Александрова влезе в кухнята и отвори хладилника. Вътре — бутилка минерална вода, буркан с кисели краставички и парче сирене. Тя застина и се обърна рязко:
— Бояне, къде е храната?
В същия миг ключът превъртя в ключалката. Невена и Йоана се прибраха с торби от заведение. Олга Александрова се извърна към тях:
— Невена, как така няма нищо сготвено? Дори за идването ми не си приготвила нищо?
Невена остави пликовете на масата, съблече бавно якето си и погледна свекърва си спокойно, почти безразлично, сякаш отговорът, който предстоеше да даде, беше най-естественото нещо на света.
