— Олга Александрова, у дома сме с отделни финанси. Така реши Боян. Аз купувам само за себе си и за Йоана. Той се оправя сам. Това важи и за вас — каза Невена спокойно.
Тя извади от пликовете кутиите с храна, подреди ги пред дъщеря си и ѝ сипа сок в чаша. Движенията ѝ бяха премерени и хладнокръвни, сякаш в кухнята присъстваха само тя и детето. Боян отвори уста да възрази, но Невена само повдигна рамене и излезе, без да вдига шум.
Въздухът натежа. Олга Александрова бавно насочи поглед към сина си.
— Ти ли измисли тази глупост?
Боян прокара ръка през косата си и избегна очите ѝ.
— Мамо, просто исках да спестявам за кола. Не предполагах, че тя ще реагира така.
— Не си предполагал? — гласът ѝ стана леден. — Изобщо помисли ли какво правиш?
Тя грабна чантата си и посочи вратата.
— Хайде. До магазина. Веднага.
В супермаркета Боян мълчаливо трупаше в количката замразени храни, кюфтета, пелмени, каквото му попадне. Майка му само хвърляше поглед към етикетите с цените и не обелваше дума. На касата, когато плати, сумата го стъписа — надхвърляше това, което обикновено харчеше за цяла седмица.
Вкъщи свариха пелмените и седнаха да ядат. От другата стая се чуваше смехът на Невена и Йоана. Олга Александрова остави вилицата си.
— Сине, осъзнаваш ли каква каша забърка?
— Исках малко независимост. Да не давам отчет за всяка стотинка.
— Независимост? — усмивката ѝ беше горчива. — Ти си искал жена ти да те обслужва безплатно. Ето това си искал. А тя просто ти показа цената.
Боян замълча. Майка му започна да събира чиниите, а когато той се опита да ѝ помогне, тя го отпрати с жест. Преди да си тръгне, тя прегърна Невена.
— Дръж се. Постъпваш правилно.
Само седмица по-късно Боян вече усещаше последиците. Свършили му чорапите — отива и купува. Натрупали се ризи — пере сам. Иска топла вечеря — или готви, или поръчва и плаща. Невена донесе малък шкаф с ключалка и го постави в кухнята. Вътре държеше продуктите за себе си и за Йоана.
Една вечер той отвори хладилника и видя кутия с печено пиле. Ароматът го примами. Протегна ръка, но Невена, минавайки покрай него, отсече:
— Не пипай. Това е за Йоана за утре.
Той затвори вратата. Стомахът му изкъркори. Сготви си макарони, почти без сол — беше забравил да купи. Невена стоеше в хола с таблета и дори не го погледна.
На работа стана сприхав, заяждаше се с колегите и се оплакваше от жена си. Един от по-възрастните шофьори само поклати глава:
— Сам си изкопа дупката, момче. Сега лежиш в нея. Какво очакваше?
Боян нямаше отговор. У дома положението се влошаваше. Невена переше само своите и на дъщеря си дрехи, гладеше единствено своите блузи, купуваше плодове и ги прибираше в заключения шкаф.
Една вечер тя поръча суши за себе си и Йоана. Двете седяха на масата, разговаряха и се смееха, а Боян стоеше сам в стаята си с обикновен сандвич в ръка и усещаше как тишината между тях става все по-дълбока и по-непоносима.
