— Надежда Велизарова, сама разбираш, че подобна сума не бива да стои съсредоточена само в едни ръце — проточи Силвия Каменара, докато усукваше листо маруля около вилицата си с такава ярост, сякаш водеше лична битка с него. — Тъкмо съм набелязала помещение на главна улица за студио за красота. Ако от апартамента на леля ти отделим два милиона, това ще ни дойде идеално. Все пак сме роднини!
Отпих бавно от вече изстиналия чай и се взрях в зълва си. Силвия беше на тридесет и три и обичаше да се представя като „инвеститор в бюти индустрията“, макар реално да оформяше нокти в хола си и непрекъснато да търсеше спонсор, който да „разпознае огромния ѝ потенциал“.
Седяхме в моята кухня. По-точно — в кухнята на апартамента, който притежавах още преди брака, детайл, който семейството на Николай Живков удобно пропускаше да споменава. В центъра на масата, като на трон, стоеше самият ми съпруг. Търговец на санитария по професия, но по собствените му представи — стратег от ранга на корпоративен магнат. Облякъл беше бордо сако и носеше самодоволното изражение на човек, който току-що е придобил контролния пакет на огромна компания.
— Надежда, Силвия говори разумно — намеси се тежко Маргарита Софийскиа. Тя попи устните си със салфетка с достойнството на бивш началник склад в месокомбинат, свикнал да решава кой ще получи деликатеси и кой — само кокали. — Като майка ще ти кажа: семейството трябва да действа като едно цяло. Апартаментът на покойната Анна Велизарова е на прекрасно място, близо до метрото в Плевен. Ще го продадем, ще стартираме бизнес на Силвия, а на Николай му е време за нов автомобил. Не върви ръководител да се вози в стар корейски модел — изглежда несериозно.
От края на масата Красимир Рилски набързо преглътна парче шунка и измърмори в чинията си:
— По-тихо, че съседите ще ни чуят…
Погледът ми се спря върху съпруга ми. Николай се усмихваше снизходително, въртейки столчето на чашата с евтино вино, което беше представил като „колекционерска находка от частна изба“.
— Разбери ме, мила — започна той с кадифен баритон, облегнат назад. — В днешната икономическа среда активите трябва да носят доход. Недвижимостта не бива да стои пасивна. Нужно е да се разпредели разумно, да се диверсифицира портфейлът и средствата да се насочат в по-ефективни направления.
