— Точно така! — включи се Силвия Каменара и остави вилицата си с театрален жест. — Бизнес планът ми вече чака зелена светлина! Франчайз, разрастване, нови локации! Ти изобщо нямаш представа как се движат паричните потоци! Имам списък с клиенти за VIP обслужване!
— Силвия, „парични потоци“ звучи впечатляващо — отвърнах спокойно и ѝ се усмихнах почти нежно. — Само че как ще продаваш франчайз, когато дори не си регистрирала фирма, а личните ти сметки са запорирани от съдия-изпълнител за неплатени сметки за ток и вода?
Тя рязко пое въздух. Ръката ѝ, протегната към кошничката с хляб, бутна солницата. Фин бял поток се изсипа право върху салатата. Силвия остана с отворена уста — като любителка актриса, забравила репликите си на премиера.
— Това са временни проблеми! — измънка тя. — Някакво банково недоразумение!
— Разбира се — кимнах аз примирително. — Банките винаги грешат. Особено когато става дума за нечия неплатена сметка за електричество.
Николай Живков, който дотогава търкаше сакото си (вече украсено с внушително розово петно), реши, че моментът изисква мъжка намеса. Изправи се, изпъчи гърди и удари с юмрук по масата.
— Стига сте се карали! — изръмжа той, връщайки си позата на семеен водач. — Аз съм главата на това семейство и решенията ги вземам аз. Надежда, сестра ми е права. Продаваме апартамента. Парите ще постъпят по моя сметка — там ще са защитени. Аз ще отделя нужната сума за Силвия. Точка.
Силвия се усмихна тържествуващо. Маргарита Софийскиа гордо се изправи — ето го нейния възпитан орел. Красимир Рилски благоразумно сведе поглед и се направи на невидим.
Когато темата опря до „справедливото“ разпределение на наследството от Анна Велизарова, аз погледнах съпруга си право в очите.
— Съгласна съм — казах тихо. — Но при едно условие.
Николай се подсмихна снизходително, очевидно очаквайки да поискам кожено палто или екскурзия до Турция срещу няколко милиона.
— Слушам те, скъпа.
— Продаваме жилището на леля Анна и даваме парите на Силвия в същия ден — произнесох бавно, отчетливо, — в който ти, Николай, тук и сега, пред майка си, извадиш от модерната си чантичка трите кредитни карти, с които си плащал своите разходи.
