— …и средствата да се насочат в по-ефективни направления.
— И аз съм напълно готов да поема управлението им — добави той с важен вид. — Ще ги завъртим, ще ги пуснем в оборот, ще изградим стабилен пасивен поток…
Оставих чашата си върху чинийката малко по-рязко, отколкото възнамерявах. Порцеланът иззвънтя сухо и Силвия Каменара подскочи, сякаш някой бе изпукал балон до ухото ѝ.
— Николай, под „диверсификация“ имаш предвид онзи гениален ход от миналата година ли — когато изкупи камион просрочени масажни постелки за автомобилни седалки, защото според теб били „златна мина“, а после половин година ги разпродавахме онлайн почти подарък? — попитах кротко.
Николай Живков трепна. Ръката му, която дотогава демонстративно въртеше столчето на чашата, се разклати и алена капка се стече право върху снежнобелия ревер на „мениджърското“ му сако. Той панически сграбчи салфетка и започна да търка, като само разнесе петното. В този миг приличаше на надуваема фигура от аквапарк, внезапно срещнала пирон.
— Това беше пазарно проучване! — изскимтя той, а кадифеният баритон се изпари.
— Разбира се, проучване — кимнах аз. — Маргарита Софийскиа, възхищавам се на начина, по който се разпоредихте с апартамента на леля. Само че има една подробност. Съгласно член 36 от Семейния кодекс на Република България, имущество, придобито по време на брака чрез дарение или наследство, е лична собственост на съответния съпруг. То не подлежи на подялба при развод и не влиза в общото имущество.
Над масата се спусна тишина. Единствено Красимир Рилски одобрително изсумтя — той обичаше правилата, особено когато го освобождаваха от нуждата да взема страна.
— Надежда Велизарова! Какви ги говориш? Какъв развод? — разпери ръце свекърва ми, а по бузите ѝ избиха алени петна. — Защо намесваш кодекси? Ние сме семейство! Всичко е общо! Николай носи заплата вкъщи, издържа те, докато ти си местиш хартийките в офиса!
Работя като главен счетоводител. Получавам почти тройно повече от Николай, но в семейната митология на Маргарита аз бях бедна родственица, приютена великодушно от „уважавания“ им род. Никога не я поправях. Дори ми беше забавно как съпругът ми купуваше скъпи часовници с моите бонуси и после разказваше на майка си за „успешните си сделки“.
— Точно така! — обади се Силвия Каменара и остави вилицата си. — Моят бизнес план вече чака…
