— При човека, който ги е купил — повтори Елена невъзмутимо, без да откъсва поглед от екрана на таблета, където разяреният Петър едва се сдържаше. — А за пердетата изобщо няма да ви остане време да мислите.
— Безсрамница! — кресливият глас на Виолета Александрова проряза слушалката. — Ще те влача по съдилища! Ти си длъжна да ни издържаш, ние сме ти семейство! Имаме разходи по възстановяването, на Явор му трябваха пари, наложи се да изтегля заем на твое име — нямах избор!
Елена спокойно отпи от чая си.
— Интересна версия, Виолета Александрова. Само че следователят Христо Огнянов е на друго мнение. Според него сте действали в комбина с Даниела Лъвова от фирмата за бързи кредити.
На дисплея се видя как свекърва ѝ пребледня, хвана се за масата и бавно се отпусна върху единствения останал диван. Йоана притисна длан към устата си.
— Какъв следовател? — промълви Петър, а лицето му посивя.
— Същият, който блокира банковата ви сметка час след плащането на екскурзиите. Опитахте ли се да изтеглите остатъка? Няма как — картата вече е неактивна. А вашата Даниела е дала пълни самопризнания, за да избегне по-тежка присъда.
В къщата настана гробна тишина. Чуваше се единствено учестеното дишане на Йоана.
— Еленче… — гласът на Виолета внезапно омекна, стана почти умолителен. — Мило дете, станало е недоразумение. Ще оправим всичко, просто искахме малко почивка…
— Да си поживеете „като хора“? Помня тези думи — прекъсна я Елена. — Излезте пред портата. Син „Форд“ ви чака от десет минути.
През отворената врата на антрето тя видя как двама мъже в цивилни дрехи влизат вътре. Петър се втурна към тях, размахвайки ръце и опитвайки се да обяснява нещо, но бързо беше отстранен настрани.
Елена затвори приложението. Чаят беше изстинал, но ѝ се стори по-сладък от всякога. Дългът бе анулиран като резултат от измамата, а делото за развод беше насрочено за двайсето число. Пред нея се разгръщаше ново начало — свят, в който нямаше място за хора, способни на такава подлост.
