…в село край Плевен, пропуснах да уточня — довърши Виолета Александрова нехайно. — А защо сме трима? Ами защото екскурзията излиза солено.
Петър Живков демонстративно се обърна към прозореца и се втренчи в оградата на съседите, сякаш тя изведнъж бе станала изключително занимателна.
— Пътуват само най-близките. Ти, миличка, ще си останеш тук — отсече Йоана Рилскиа, докато придърпваше ципа на ботушите си. — Нямаме нужда от излишна компания. Някой трябва да наглежда къщата.
Елена впери очи в съпруга си.
— Петре, наистина ли ти е спокойно да заминеш на почивка, а жена ти да стои тук?
Той повдигна рамене, без дори да се обърне.
— Ели, недей започва сега. Мама реши да ни зарадва мен и сестра ми. Като се върна, ще говорим. Не ми разваляй настроението преди полета.
Входната врата се тръшна шумно, а след секунди отвън се чу бученето на повиканото такси.
През следващите четиринадесет дни Елена не губи време в самосъжаление. Събра всичко, което беше купувала с лични средства — до последната дреболия. Дори пердетата свали от корнизите. Нае транспорт и премести багажа в малък апартамент под наем, по-близо до службата си. В опустялата къща останаха единствено старият диван и кухненските вещи на свекърва ѝ.
Междувременно монтира дискретна камера върху високия шкаф в дневната, насочена право към входа. Документите за развод вече бяха входирани в съда.
В неделя вечерта те се прибраха. Елена седеше в новата си тясна кухня, отпиваше чай и наблюдаваше на таблета си прякото излъчване.
В антрето нахлуха шумни, почернели от слънцето роднини.
— Ели! Прибрахме се! — извика Петър и метна куфара си на пода.
Гласът му отекна в празните помещения. Йоана пристъпи към хола и застина.
— Мамо… тук няма мебели. И телевизорът го няма.
— Как така няма? — Виолета Александрова се втурна вътре, без да събуе обувките си. — Тя да не ни е обрала? Петре, веднага ѝ се обади!
Елена сама набра номера. Той вдигна още на първото позвъняване.
— Какво си направила?! — изрева Петър. — Къде са нещата? В ред ли си изобщо?
— Нещата са там, където трябва да бъдат — при човека, който ги е купил — отвърна тя спокойно.
