…остатъка ще внесем по сметката ми на депозит.
— А Петър няма ли да се уплаши? — попита Йоана с престорена загриженост.
— Синът ми не е страхливец — сряза я Виолета Александрова. — Той го прави заради семейството си. Елена е здрава жена, ще се оправи и с този заем. Нали не я изхвърляме на улицата. Малко ще се поограничи, ще свие разходите — голяма работа. Поне ние ще си починем като хората.
Елена пое дълбоко въздух, за да не издаде присъствието си. Петър… Мъжът ѝ, с когото пет години бяха неразделни, крояха общи планове и избираха тапетите за този хол. Той е знаел. И не просто е знаел — съгласил се е дългът да бъде прехвърлен на нейно име, само и само да заминат на екзотична почивка.
Тя не вдигна скандал. Пъхна внимателно телефона обратно под дивана, облече якето си и излезе навън под ситния, лепкав дъжд.
Първо се отправи към юриста на фирмата, в която работеше, а след това — право в полицията. Оказа се, че процедурата не е нито кратка, нито лесна. Подаде официална жалба, изискаха се справки за старата SIM-карта, проследиха се IP-адресите, от които е влизано в приложението. Разследващият служител се оказа педантичен и действа бързо — свърза се със службата за сигурност на платежната система. Стана ясно, че сумата все още не е изтеглена в брой и се намира по сметката на Виолета Александрова. Без излишен шум акаунтът беше временно замразен до приключване на проверката, като ѝ оставиха възможност да плати единствено екскурзиите със собствени средства — за да се документира намерението ѝ.
В четвъртък вечерта къщата бръмчеше от напрежение. В антрето се мъдреха три огромни жълти куфара. Петър трескаво ровеше из гардероба, търсейки банските си. Виолета Александрова се оглеждаше самодоволно в огледалото, пременена с нова плажна туника.
— Омръзна ми тази сивота! — възкликна тя, намествайки огърлицата си. — Най-после океан, бял пясък, екзотика!
Елена стоеше до кухненската врата, облегната на касата.
— Защо всъщност пътувате тримата? — попита спокойно. — И с какви средства, ако не е тайна? Петър от половин година е без работа.
Свекървата се завъртя рязко към нея и се усмихна високомерно.
— Еленче, имах спестявания. Продадох нивата на баба в…
