Винаги съм смятала, че вицовете за свекървите са просто преувеличени истории, създадени да разсмиват. Докато един ден върху нашия хладилник не се появи календар с пухкави котенца, а върху някои дати не бяха прокарани дебели червени линии. „Това са най-подходящите дни за зачеване, Камелия Маришки“, заяви тържествено Жанета Балканска, която живееше точно срещу нас. В този миг уютният ни двустаен апартамент престана да бъде нашето спокойно убежище и се превърна в бойно поле за лично пространство. А аз и Симеон Соколов се оказахме в ролята на двама отчаяни стратеги, на които спешно им трябва план за защита. Още не подозирахме, че започваме семейна сага, която по-късно всички щяха да наричат „Операция Внуци“, а финалът ѝ щеше да изненада дори самите нас.
Камелия и Симеон бяха женени едва от шест месеца и се чувстваха истински щастливи. Нов апартамент в модерна кооперация, вечери с пица и любими сериали, разходки сред природата всяка събота и неделя — малък, но съвършен свят. Само че този свят имаше една особеност: съседката отсреща разполагаше с резервен комплект ключове „за всеки случай“. А тази съседка беше не коя да е, а майката на Симеон — Жанета Балканска.
В началото посещенията ѝ изглеждаха напълно добронамерени. Ту ще донесе тенджера с ароматна супа („Симеончо, от тези полуфабрикати съвсем си се стопил!“), ту ще остави буркан с домашни туршии. Камелия, възпитана и търпелива, благодареше учтиво и се преструваше, че не забелязва внимателния оглед, с който свекърва ѝ инспектираше минималистичния интериор и подозрително празния хладилник.
Меденият период приключи в деня, когато Жанета Балканска прекрачи прага не с гозба, а с кауза. Както обикновено, тя отключи без предупреждение и завари Камелия по пижама с щампа на авокадо, приведена над лаптопа си. В погледа на свекървата се четеше решителност.
„Камелия“, поде тя conspirативно, поставяйки тежък трилитров буркан с мътна оранжева течност върху масата. „Говорих с Благовеста Колева от третия вход. Снахата ѝ цяла година не можела да забременее. Започнала да пие това — и хоп, близнаци!“
Камелия изгледа съмнително съдържанието. „А това всъщност какво е?“
„Прясно изцеден сок от тиква! С мед и ядки. Безценно за женското здраве. И за мъжката енергия също“, добави тя с намигване. „На Симеон тази вечер му сипи една чаша. А ти — по половин, три пъти дневно преди хранене.“
По-късно същата вечер, когато Симеон се прибра от работа, в кухнята го очакваше внушителният буркан. Той се втренчи първо в оранжевата течност, после в Камелия, сякаш търсеше обяснение, и бавно остави чантата си на стола, готов да зададе най-неизбежния въпрос.
