— Изобщо осъзнаваш ли, Невена, в какво се набъркахме? — гласът на Мартин трепереше, но не от вълнение след първата брачна нощ, а от дребнава, задушаваща паника. Беше се отпуснал на ръба на огромното легло, отрупано с разкъсани пликове, и нервно броеше банкнотите, които мачкаше между пръстите си. — Имаш ли изобщо представа от елементарна сметка, или в главата ти има място само за саксии, мъхове и твоите фитодизайнерски хрумвания?
Невена стоеше пред огледалото и се мъчеше да разкопчае ципа на тежката си сватбена рокля. При тези думи тя бавно се обърна към него, усещайки как студът се разлива в гърдите ѝ. Само преди час двамата се смееха, танцуваха и приемаха поздравления, а сега — в тишината на хотелската стая — въздухът сякаш беше натежал и станал труден за дишане.
— Марти, стига — каза тя тихо, опитвайки се да укроти раздразнението му. — Добре, не излязохме на плюс от тържеството. И какво от това? Направихме го за нас, за спомен. Кредитът ще го погасяваме постепенно. Аз ще поема няколко по-големи проекта за озеленяване на офиси, ти ще вземеш бонуса от куест центъра. Нали вече сме семейство.
— Семейство? — Мартин рязко се изправи. Изглеждаше като притиснат в ъгъла звяр — скъпият му костюм беше смачкан, вратовръзката изкривена. — Чуваш ли се изобщо? „За спомен“? Взех заем от банката за триста хиляди лева! Триста! А тук… — той бутна купчината пари, сякаш бяха боклук. — Осемдесет хиляди. Само толкова. Това е унижение. Пълен провал. Твоите роднини са пълна мизерия, Невена. Да не би да са дошли само да се нахранят безплатно?
Тя замръзна на място. Мекотата в гласа ѝ се изпари, остана само напрегнато търпение. Знаеше, че е изтощен, че е пренапрегнат. Парите се изкарват и губят. Нужно е време.
— Не смей да говориш така за семейството ми — отвърна спокойно, но твърдо. — Дадоха толкова, колкото могат. Десислава сама отглежда две деца, знаеш го прекрасно. А Румен…
— Не ме интересува Румен! — прекъсна я той и започна да крачи из стаята. — Разчитах на прилични пликове. Мислех, че ще покрием кредита и ще ни остане за първоначална вноска за жилище. А сега съм на червено, и то сериозно. И знаеш ли защо? Заради теб. Ти настоя за този хотел. Ти държеше на онези божури през октомври, които струваха като самолетно крило.
— Избирахме всичко заедно — отвърна тя. — Ти беше този, който искаше „да им затворим устите“ и всички да завиждат. Ти искаше показност.
На вратата се почука — не плахо, а властно, с три тежки удара.
— Мама е — прошепна Мартин, а в очите му проблесна надежда, сякаш очакваше подкрепление.
Той отвори бързо. В стаята, обгърната в шумолене на скъп плат и силен сладникав парфюм, влезе Светлана Огнянова. След нея, с клечка за зъби в уста и леко залитаща походка, се появи Борис — разведеният ѝ брат, който през цялата вечер беше прекалено шумен.
— Е, как е положението, сине? — Светлана Огнянова дори не удостои снаха си с поглед. Направо се насочи към леглото и парите върху него. — Преброихте ли? Казах ти, че така ще стане. Сърцето ми го подсказваше.
— Пълен крах, мамо — оплака се Мартин и раменете му се свлякоха, сякаш отново беше малко момче. — Само осемдесет хиляди. Направо ни изложиха.
Светлана Огнянова докосна с върха на пръстите си банкнотите, сякаш проверяваше качеството им.
— Предупредих те — изсъска тя, вперила хладен, преценяващ поглед в Невена. — Роднините ти, миличка, явно са дошли само да се нагостят. Казвам го директно — нямам навика да увъртам. Ние се постарахме. Борис сложи десет хиляди, без да се скъпи. А вашите?
— Донесоха пликове. И подаръци — отвърна Невена, все още надявайки се, че това е просто кошмар.
— Подаръци ли? — изсмя се Борис и се тръшна в креслото, кръстосал крака. — Спално бельо и сервиз? Сериозно ли? С това кредит не се изплаща. Мартин се е набутал здраво, а ти стоиш и мигаш.
— Марти — обърна се тя към съпруга си, пренебрегвайки останалите. — Помоли ги да ни оставят. Това е нашата нощ. Нашият проблем.
Той срещна погледа ѝ, после погледна майка си. В очите му не се четеше подкрепа, а раздразнение и засегната алчност.
— Мама е права.
