Още същата вечер Камелия Маришки изложи стратегията си пред Симеон Соколов.
— Значи сериозно възнамеряваш да изпратиш майка ми да марширува из парка с щеки? — повдигна вежди той скептично.
— Не просто да я изпратя — усмихна се тя невинно. — Искам графикът ѝ да стане толкова плътен и вълнуващ, че да не ѝ остава нито минутка да инспектира нашия дом. Представи си: сутрин тренировка, следобед репетиции в хор, вечер — някакъв творчески курс.
— Творчески? Майка и творчество? Тя връзва възли единствено по нервите на хората — засмя се Симеон.
— Прекрасно. Значи ще се научи да ги връзва и с въже — отвърна Камелия с лукав блясък.
Идеята звучеше почти безумно, но имаше своя чар. На следващия ден тя се въоръжи с разпечатки, брошури и най-обаятелната си усмивка и почука на вратата на Жанета Балканска.
— Жанета, замислих се… Вие сте толкова жизнена и дейна жена, а стоите затворена между четири стени. Това е разхищение на енергия! Подбрах ви няколко чудесни занимания.
Свекървата я изгледа подозрително.
— Какво ходене, какви щеки? Имам си градина — достатъчно се раздвижвам там.
Но Камелия не отстъпи. С търпение обясни колко полезно е за ставите, колко приятно е общуването, колко свеж въздух има в парка. Подхвърли и няколко комплимента за неизчерпаемия ѝ темперамент. Поласкана от похвалите за своята „неукротима форма“, Жанета най-сетне склони да опита.
Първата тренировка се оказа изненадващ успех. Тя се прибра изморена, но сияеща. С въодушевление разказваше как е изпреварила „онази Диана Филипова от петия етаж“ и как инструкторът специално отбелязал естествената ѝ осанка.
Окуражена, Камелия разшири програмата. Само седмица по-късно Жанета вече пееше в състава „Лей се, песен!“, а след още две — в читалището се бореше с първото си кашпо от макраме. Дните ѝ се изпълниха до краен предел. Сутрин излизаше с щеките, по обяд разучаваше „Катюша“, вечер мърмореше срещу оплетените конци, но упорито продължаваше да плете.
Посещенията ѝ при младото семейство оредяха и се скъсиха. Вече не пристъпваше прага им с критичен поглед, а за да се похвали с нов личен рекорд или да покаже леко кривото, но изработено с гордост пано. Камелия и Симеон започнаха да вкусват спокойствието, което толкова им липсваше. Бяха убедени, че са спечелили решаващата схватка.
Само че подцениха противника. Жанета Балканска не беше от жените, които капитулират. Тя просто се преориентира. Прие новата реалност, вплете се в нея — и тихо, почти незабележимо, започна да подготвя собствен отговор, използвайки именно оръжията, които снаха ѝ ѝ беше поднесла.
