Симеон въздъхна тежко и погледна към Камелия с онази примирена физиономия, която ясно означаваше: „Познай от кого е.“
— Майка ми? — промълви той без особена надежда.
Камелия кимна мълчаливо.
— Симеоне, аз това няма да го пия. Изглежда така, сякаш вътре ферментира нещо живо — прошепна тя, без да сваля очи от буркана.
— Познаваш я. Ако разбере, че не сме го опитали, ще ни държи сметка до Нова година. Хайде да се престорим. Малко ще изсипем, останалото — в мивката. Тихо и безследно.
Само че Жанета Балканска не беше от хората, които се доверяват на сляпо. Още на следващия ден се появи без предупреждение — с онзи изпитателен поглед, който не пропуска нищо.
— Е, мили деца, как е еликсирът? Чувствате ли подобрение? — попита тя уж небрежно и вече отваряше хладилника.
Почти пълният буркан ги издаде безмилостно.
Но това беше едва началото. Ден по-късно на вратата на хладилника се появи нов „декор“ — голям стенен календар с пухкави котенца. Датите бяха грижливо оградени с яркочервен маркер.
— Това пък какво означава? — прошепна Камелия, предусещайки отговора.
Жанета Балканска сияеше.
— Най-подходящите дни за зачеване! Проверих по лунния цикъл и по народните поверия. Точно тогава — никакви компютри, никакви служебни имейли! Само свещи, романтика и положителни мисли. Аз ще донеса вечеря, за да не губите време в кухнята.
Същата вечер Камелия и Симеон седяха на масата, осветени от свещи, с чинии от „подсилващата“ гозба пред себе си. Погледите им се срещнаха над парата от супата. В тези погледи нямаше нито романтика, нито ентусиазъм — само ясно осъзнаване: започна се.
Операция „Внуци“ бе официално задействана. И те трябваше да минат в защита.
Идеята за ответен ход хрумна на Камелия, докато изливаше поредната доза тиквен нектар в канала. Щом свекървата използваше кухнята като стратегическо оръжие, значи контраатаката също трябваше да мине през чинията.
Жанета Балканска беше безспорната владетелка на традиционната трапеза — борш, кюфтета, сарми. Нейната кулинарна философия беше проста: всичко модерно е съмнително. Ако ястието съдържаше повече от три съставки, които не растат в двора, значи е „пълно с химия“.
— Симеоне — обяви Камелия решително същата вечер, — утре ще готвя том-ям.
— Том… какво? — той вдигна поглед от лаптопа.
— Тайландска супа. Люта, с кокосово мляко, скариди, лимонена трева и галангал.
Симеон пребледня леко.
— Майка ще усети непознатата миризма още от входа и ще дотича с пожарогасител.
Камелия се усмихна тайнствено.
— Точно това целя.
На следващия ден кухнята се преобрази. Вместо аромат на запръжка във въздуха се носеха екзотични ухания на лайм, кокос и люти чушки, които бавно започнаха да изпълват целия апартамент.
