— Какво става, Елена, още ли броиш стотинките от заплата до заплата? — Димитър се наведе над масата към мен, обгръщайки ме с тежкия аромат на силен алкохол, смесен със скъп парфюм. — Беше сива мишка и такава си остана. Пълна неудачница.
Последната дума прошепна през зъби — достатъчно тихо, за да стигне единствено до ушите ми. В ресторанта музиката гърмеше, чашите се удряха една в друга, а бившите ни съученици празнуваха двайсет години от завършването. Никой не обръщаше внимание на случващото се в нашия край на дългата маса.
Погледнах спокойно мъжа, с когото някога делих пет нелеки години от живота си. Димитър беше напълнял, по лицето му се беше настанило самодоволство, а на китката му проблясваше тежък часовник. С всяка своя дума и жест той демонстрираше, че се смята за господар на съдбата си.
— Напразно се опитваш да ме засегнеш, Димитър — отвърнах равнодушно и леко отместих чашата с минерална вода, от която едва бях отпила. — Отдавна сме непознати. Запази преценките си за себе си.
— Какви преценки? Казвам си истината! — облегна се назад и този път нарочно повиши тон, за да го чуят и останалите. — Гледам те и ми става жал. Обикновена рокля, никакви бижута. А аз ти казвах: дръж се за мен, глупачке, ще те обсипя със злато! Но нали си горда.
До него седеше Виктория — най-голямата клюкарка в класа. Тя веднага се приближи още повече, сякаш надушила сензация.
— О, Димитър, толкова ли си успял? — попита тя с престорено възхищение, без да откъсва очи от него.
— Разбира се! Имам собствен бизнес — търгувам със строителни материали. Преди половин година си взех чисто нова кола от салона — заяви той с доволна усмивка, извади масивен черен ключодържател и го пусна небрежно върху покривката. — Черен седан, пълно оборудване, кожен салон — всичко както трябва. Струва колкото три апартамента в нашия квартал.
Виктория ахна възторжено. Още няколко души погледнаха с уважение към ключа с емблемата на известната марка. Димитър буквално се къпеше в вниманието им. Той имаше нужда от това възхищение, както от въздух. А още повече — да ме принизи на фона на своя уж бляскав триумф.
Преди години той си тръгна от мен, прибирайки всичките ни спестявания. Обвини ме, че го дърпам назад и че с мен никога няма да постигне успех. Остави ме сама в празния нает апартамент, затрупана с куп неплатени сметки и тежест, която тепърва щеше да осъзная.
