Отчаянието тогава ме задушаваше. Нощем плачех до изнемога, а през деня работех до пълно изтощение. Поемах допълнителни смени, записах се да уча отново и изкарах втора диплома. Нямах право да се пречупя.
Димитър дори не подозираше, че „скромната“ ми рокля струва повече от натрапчивото му сако. Не знаеше и че отдавна не съм обикновен служител, който отговаря на обаждания в банков офис. А най-същественото — нямаше и най-малка представа с какво всъщност се занимавам сега.
— Е, Елена, още ли висиш на телефона в твоята банка? — подхвърли той с насмешка, въртейки ключодържателя около пръста си. — Пробутваш кредити на пенсионери, а?
— Да, работя в банка, — отвърнах спокойно, без да влизам в обяснения.
— Аха. Стабилността е за хора без размах, — произнесе той назидателно и шумно повика сервитьора. — Сметката! Аз черпя всички!
Под одобрителните възгласи на бившите ни съученици аз тихомълком извадих телефона си и изпратих кратко съобщение. Нямах желание да оставам повече. Дойдох от носталгия, за да видя старите приятелки, но вечерта се беше превърнала в сцена за един-единствен актьор.
— Извинете, трябва да тръгвам, — казах и се изправих, приглаждайки внимателно плата на роклята си. — Утре ме чака ранен старт и доста задачи.
— Какво, последният автобус ли гониш? — не спря Димитър. Също стана — явно му трябваше публика до финала. — Айде всички навън за по цигара! И ще изпратим Елена.
Пийналата компания шумно се отправи към изхода. В гардероба облякох лекото си кашмирено палто. До мен Димитър нахлузваше якето си и не пропускаше да ръси нови подмятания.
— Честно казано, дори ми е жал за теб, — престорено въздъхна той, докато вървяхме към вратите. — Младостта ти отиде в местене на папки. Нито съпруг, нито сериозни пари, нито свястна кола. Да ти поръчам ли такси? Икономична категория, разбира се. От мен да мине — щедър съм тази вечер!
Зад гърба му Виктория кисело се изкикоти.
Излязохме на широките стъпала пред ресторанта. Вечерта беше прохладна, въздухът — чист, а улицата блестеше под светлината на лампите. Димитър продължаваше демонстративно да върти лъскавия си ключодържател и да хвърля погледи към паркинга, очаквайки нов повод за възхищение.
Тогава от ъгъла безшумно се появи огромен автомобил, лакиран в дълбоко черно. Движеше се плавно, почти като сянка, и тежък представителен седан от висок клас бавно се насочи право към стълбите на ресторанта.
