Ако можеше високопарността да се преобразува в електричество, съпругът ми щеше да освети половин България само с едно изказване. Красимир Радев покани всички „на една обикновена съботна вечеря“ – обясни, че му домъчняло за близките, че искал уют и семеен разговор. Дори се подлъгах. Подредих масата старателно, приготвих топлото, извадих хубавия сервиз.
После ми просветна каква е истинската причина за събирането.
Роднините се настаниха в хола ни така, сякаш не са дошли да вечерят, а да участват в съдебно заседание. А Красимир, с осанка на телевизионен водещ, който едновременно играе и ролята на обвинител, тържествено обяви, че тази вечер ще се разглежда делото за моята „безотговорна разточителност“.
Не изпитах страх. По-скоро любопитство. Наблюдавах го както учен наблюдава насекомо, решило по някаква необяснима причина да пресича магистрала.
Той застана в средата на стаята, изпъчил гърди толкова демонстративно, че копчетата на ризата му изглеждаха на ръба на капитулацията. Приличаше на самодоволна пуйка, която по грешка се е взела за орел. По дивана и креслата – моите диван и кресла – се бяха разположили зрителите: майка му Ралица Богданова с изражение на накърнена светица, братовчедката му Мила Филипова, чиято ревност към мен светеше като неонова реклама, и чичо Лъчезар Стоянов, който очевидно проявяваше най-искрен интерес единствено към сандвичите с хайвер.
— Ванеса, събрахме се, защото така повече не може — започна Красимир и направи театрална пауза. Гласът му трепереше от удоволствието да бъде център на вниманието. — Ти премина всякакви граници. Семейството не е кладенец без дъно!
Разбърках спокойно чая си.
— Продължавай, скъпи — отвърнах и се облегнах удобно. — Тъкмо се чудех какво ми липсва тази събота вечер — кино или цирк. Виждам, че си решил да комбинираш двете.
Ралица Богданова мигновено сви устни, сякаш ги пристегна с въженце.
— Ванеса, не бъди саркастична — процеди тя, намествайки тежката си брошка. — Красимир мисли за доброто на семейството. Той е глава на дома. А ти се държиш така, сякаш левовете никнат по клоните. Синът ми се съсипва от работа!
— Съсипва? — повдигнах вежда. — Госпожо Богданова, „съсипване“ е, когато някой копае в мина. Когато обаче човек прекарва три часа в офиса, редейки игри на компютъра, а после лежи на дивана и страда от световната несправедливост, това има друго име.
— Ти омаловажаваш усилията му! — писна Мила. Носеше блуза от разпродажба отпреди години, но се държеше така, сякаш току-що е изкупила половин Милано. — Красимир е мъж! Той има нужда от подкрепа, от вдъхновение, а ти само го критикуваш!
Окрилен от внезапната подкрепа, Красимир Радев се изправи още по-твърдо, пое си дълбоко въздух и се приготви да изложи следващата точка от обвинителната си реч.
