— Мамо, — тържествено започна Красимир Радев и ме изгледа покровителствено, — взех окончателно решение. От днес нататък аз ще управлявам семейния бюджет. Ванеса, ще ми предадеш банковите карти. Ще ти отпускам средства за домакинството. Така е редно. Аз съм мъжът и е време да поема отговорността.
Мила Филипова закима усърдно, сякаш е на пружина.
— Браво, Красимире! Най-после някой да сложи ред в тази… модерна самостоятелност.
Лъчезар Стоянов спря да дъвче и се втренчи в мен с любопитство. Дори на него му стана ясно, че въздухът натежава преди буря.
Изправих се бавно. Приближих прозореца и пригладих пердето, без да бързам. Тишината в стаята се сгъсти. Красимир вече се усмихваше самодоволно, убеден, че съм пречупена и премислям как да се предам. Вероятно в ума си разпределяше заплатата ми — нови джанти, въдица, някоя „изгодна“ оферта.
Обърнах се към тях с най-сияйната усмивка, на която бях способна.
— Колко се радвам, че заговорихме за отговорност и вложения — казах спокойно. — Красимир, напълно си прав. В едно семейство не бива да има тайни.
Той леко се сепна. В погледа му проблесна съмнение, но самоувереността бързо го заглуши.
— Е, най-сетне — измърмори. — Дай картите.
— Картите могат да почакат. — Отидох до писалището и извадих син плик. — Щом ще сме открити пред близките… Ралица Богданова, нали толкова обичате вилата си край София? Оранжериите, розите, чистия въздух…
Свекърва ми се вкамени. Инстинктът ѝ работеше безотказно — за разлика от предприемаческия нюх на сина ѝ.
— Какво общо има вилата ми? — попита тя тихо, но напрегнато.
— Има, при това сериозно. — Завъртях плика между пръстите си. — Вашият блестящ наследник, „капитанът на семейния кораб“, преди седмица е изтеглил бърз кредит, като е заложил именно този имот. За уж сигурна сделка. Нещо с препродажба на видеокарти, които се оказали дефектни.
Настъпи такава тишина, че се чу къркоренето в стомаха на Мила. Лицето на Красимир пребледня — от алено стана пепеляво.
— Лъжеш… — изграчи той, но гласът му прескочи нелепо нагоре.
— Лъжа ли? — измъкнах документа от плика. — Ето уведомлението. Получих го тази сутрин. Понеже си регистриран при майка си, но кореспонденцията странно защо пристига на моя адрес. Забравил си да я пренасочиш навреме? Или си смятал да я прихванеш? Както и да е — ако „инвеститорът“ не внесе сто и петдесет хиляди лева до понеделник, розите и оранжериите ще станат собственост на фирма за събиране на вземания „Бързи пари“.
Ефектът беше като след гръм в затворено помещение. Ралица Богданова бавно извърна глава към сина си. В очите ѝ се надигаше ярост, толкова първична и дива, че и най-свирепият хищник би отстъпил пред този поглед.
— Красимир? — произнесе тя тихо, а в гласа ѝ вече се усещаше нещо, което обещаваше буря.
