— Лъже те свекърва ти, Теодора Овчар! Това изобщо не е имитация, а истински ювелирен комплект.
Осем години вече работя в бижутериен магазин и окото ми е тренирано.
Виж тук — има печат за проба… И то какъв! Най-високата!
Чудя се само кой е направил такъв щедър подарък на свекърва ти, при положение че и съпругът ѝ, и синът ѝ са убедени, че това е евтина дрънкулка. Явно не всичко е толкова чисто, колкото изглежда.
Теодора Овчар за първи път зърна това ослепително бижу преди около две седмици — то украсяваше шията на Виолета Велизарова.
Поводът беше тържествен — семейна годишнина, сребърна сватба. Виолета Велизарова се бе появила с изящно колие, а към него блестяха и обеци в същия стил.
Борис Александров, синът ѝ и съпруг на Теодора, не скри възхищението си:
— Мамо, невероятно е! Да не би татко най-сетне да се е бръкнал по-дълбоко в джоба? Комплектът е страхотен — обеците идеално си подхождат с колието!
Свекървата махна с ръка и отвърна с привидна небрежност:
— О, моля ти се, от баща ти такива жестове не чакай. Това е просто бижутерия, имитация. Изглежда скъпо, но не е. Купих си го сама. Разхождах се из града и попаднах на малко магазинче, нещо като заложна къща.
През цялата вечер погледът на Теодора не се отделяше от блясъка на камъните. А когато празникът привърши, тя настойчиво се обърна към съпруга си:
— Боби, помоли майка си да ми даде колието и обеците за вечерта на випуска. След няколко дни е събирането, вече сме запазили ресторант.
— Защо не я попиташ лично? — повдигна вежди той.
— Знаеш отлично, че отношенията ни не са цветущи. Тя едва ме понася. Ако поискам аз, директно ще ми откаже. Но на теб трудно ще ти каже „не“. Ти си ѝ слабостта.
Борис въздъхна и сви рамене:
— Добре, ще поговоря с нея преди да си тръгнем.
Виолета Велизарова прие молбата без ентусиазъм. Опита се да вразуми сина си:
— Сине, такива лични вещи не се раздават. Представи си — би ли използвал чужда четка за зъби? Или би облякъл риза, носена от друг?
— Това не е същото, мамо — възрази Борис. — Толкова ли ти е трудно? Теодора много иска. И без това постоянно сте в конфликт. Не може ли поне веднъж да направиш компромис?
Свекървата стрелна снаха си с остър поглед, видя усмивката ѝ и след кратко мълчание отстъпи:
— Добре. Ще ти го дам за една вечер. Но на следващата сутрин лично ще ми го върнеш, Теодора! Чуваш ли? Няма да те издирвам. Кога е събирането?
— На дванадесети.
— Тогава на дванадесети през деня ще получиш комплекта. И държа да ми го върнеш невредим, без драскотина или липсващ камък, ясно ли е?
