В деня на събирането Теодора Овчар закопча огърлицата и сложи обеците, после се огледа в огледалото и за миг дъхът ѝ секна. Скъпоценностите подчертаваха изящната ѝ шия така, сякаш бяха създадени точно за нея. Никога досега не се бе чувствала толкова ослепителна. Неволно ѝ мина през ума, че върху нея комплектът стои далеч по-впечатляващо, отколкото върху Виолета Велизарова.
Дори изпита лека завист към свекърва си. „Трябва да разбера откъде го е купила“, помисли си тя. „Може и за мен да има нещо подобно.“
Вечерта на абитуриентската среща течеше шумно и весело. Ресторантът кънтеше от смях, наздравици и спомени от ученическите години. Теодора седеше до старата си приятелка Зорница Бургаска. Двете оживено си разказваха кой къде е стигнал в живота, когато Зорница внезапно протегна ръка и внимателно докосна камъните.
— Това не е съвременна изработка — промълви тя, оглеждайки внимателно блясъка. — Днес такива не правят. Изключително скъпа вещ е, Теодора. Струва цяло състояние! Аз на твое място бих се притеснила да я нося в ресторант сред толкова хора.
Теодора се смути и понижи глас:
— Ще ти призная нещо… Казаха ми, че е просто имитация. Бижу, направено да прилича на истинско. Нали така изглежда?
Зорница поклати глава категорично.
— Няма как да е фалшиво. Това е злато, виж обкова. А камъните — по шлифовката личи, че са естествени. Чакај… ти досега си мислела, че носиш менте?
— Огърлицата не е моя — призна Теодора. — Виолета Велизарова ми я даде и настоя, че е евтина изработка.
— Свали я за момент — настоя приятелката ѝ. — Ето тук има проба. Такава маркировка не се поставя на бижутерия.
После Зорница се намръщи замислено:
— Странно… Защо ще те заблуждава? Обикновено свекървите подчертават цената, за да внимаваш двойно повече.
Теодора слушаше разсеяно. Думите на приятелката ѝ се губеха на фона на музиката, защото в главата ѝ вече се въртяха други въпроси. Защо Виолета Велизарова така упорито я убеждаваше, че комплектът е евтин? Ако наистина струва цяло състояние, откъде са се появили тези пари? Тя все пак е учителка.
„Или е затънала в заеми и е похарчила безумна сума за прищявка…“ — разсъждаваше Теодора. „Или някой ѝ го е подарил.“
Но кой би правил толкова скъп подарък на омъжена жена?
Мисълта, която се промъкна след това, я накара да изтръпне. Възможно ли е Виолета Велизарова да има таен поклонник?
От този момент нататък Теодора не можа да се съсредоточи върху нищо друго. Смехът около нея звучеше глухо, разговорите — безсмислени. Реши да си тръгне по-рано.
Нямаше намерение да отлага връщането на бижутата. По-добре още тази вечер да ги занесе, за да не обикаля сутринта преди работа. Повика такси и даде адреса, който знаеше наизуст.
Колата пое към дома на свекърва ѝ, а Теодора стискаше чантичката в скута си, решена още тази нощ да сложи край на въпросите, които не ѝ даваха покой.
