Теодора едва бе прекрачила прага, когато Виолета Велизарова почти я избута навън и затръшна вратата зад гърба ѝ. Наведе се към нея и през зъби изсъска:
— Само да си посмяла да кажеш на някого! Не си създавай враг в мое лице, Теодора Овчар. Ако нещо се случи със семейството ми заради теб, няма да ти го простя!
Тонът ѝ беше толкова ожесточен, че Теодора дори не се опита да отговори. Докато чакаше таксито пред блока, в ума ѝ постепенно се подреди пъзелът. Значи подозренията ѝ са били верни — свекърва ѝ имаше друг мъж. И то не отскоро.
Вместо да се възмути, тя усети странно чувство на надмощие. Тази тайна можеше да се окаже нейният коз. След всичките унижения и забележки, които беше преглъщала, сега ролите сякаш се разменяха. Ако пожелаеше, можеше да държи Виолета в ръцете си.
Следващите дни обаче я завъртяха в обичайните задължения и тя нямаше време да разнищва моралните прегрешения на свекърва си.
В събота сутринта Борис Александров ѝ подхвърли между другото:
— Да не си правиш програма за довечера. Отиваме на вилата. Баща ми получи повишение и иска да почерпи близките и колегите.
Къщата се напълни с хора, смях и наздравици. Сред гостите имаше един мъж, когото Теодора гледаше с нарастващо усещане за дежавю. Огнян Странджански го представи като свой дългогодишен колега — Драгомир Лъвов.
Половината вечер Теодора се измъчваше да си спомни откъде го познава, докато внезапно не ѝ просветна — именно той стоеше пред входа онази вечер до Виолета.
Щом улучи удобен момент, тя се приближи до свекърва си и тихо, но директно попита:
— Значи излиза, че мамите съпруга си с негов колега?
Лицето на Виолета пребледня. Тя сграбчи снаха си за китката и я отведе встрани, далеч от любопитни уши.
— Опитваш ли се да ме изнудваш? — прошепна напрегнато. — Кажи направо какво искаш, за да мълчиш. Само да знаеш — спалният комплект няма как да ти го дам. Искай нещо друго.
Теодора я изгледа спокойно.
— Нищо материално не ми трябва, Виолета Велизарова. Искам единствено нормално отношение. Бъдете спокойна — няма да ви издам. В крайна сметка вашият личен живот не е моя работа.
Тези думи сякаш източиха силите на Виолета. Тя въздъхна тежко и за миг изглеждаше много по-възрастна.
— Не съм щастлива с Огнян — призна тя тихо. — Той е добър човек, грижовен… но между нас от петнайсет години няма истински брак. Разбираш ме, нали? Болен е и крие това от всички. А Драгомир… той ме обича още от студентските години. Да, той ми подари гарнитурата. Оплетох се. Уморена съм от тази двойственост.
Теодора кимна. Обеща, че тайната ще остане между тях.
От своя страна Виолета призна, че е сгрешила в преценката си за снаха си — не е предполагала, че може да ѝ има доверие.
Оттогава отношенията им осезаемо се смекчиха. В дома настъпи по-спокойна атмосфера, а Борис Александров с облекчение забеляза, че постоянните им спречквания са останали в миналото.
Дали Виолета продължи срещите си с Драгомир Лъвов, Теодора така и не разбра. И не пожела да разбере — беше решила повече да не се меси в чуждите избори.
