— Още вчера разписах заповедта за отнемане на заложеното ти имущество — добавих спокойно. — Тази сутрин точно в девет екипът ми взе автомобила от паркинга пред офиса ти. Секретарката ти беше достатъчно любезна да предостави резервния комплект ключове. Така че пластмасовото устройство, което стискаш, вече няма никаква стойност.
Димитър машинално натисна бутона на дистанционното. После пак. И още веднъж. От паркинга не се чу ни звук. Колата, която до преди часове смяташе за своя, остана безмълвна. Тя вече не беше негова.
Сред съучениците ни премина шепот. Виктория неусетно се отдръпна встрани, сякаш не искаше дори сянката му да я докосва. Бившият ми съпруг стоеше на стъпалата аленочервен, облян в пот, поемайки въздух накъсано. От самоуверения мъж, който обичаше да демонстрира превъзходство, не беше останало нищо. Пред нас се виждаше човек, хванат в очевидна лъжа — жалък и разобличен.
— Така изглеждат нещата, когато живееш над възможностите си и се мислиш за по-хитър от всички — казах тихо, без да повишавам тон. — Съветвам те още утре да се явиш в офиса ни и да започнеш уреждането на задълженията по тъй наречения ти бизнес. И там положението е повече от тревожно.
Обърнах му гръб, без да чакам отговор, и кимнах към вцепенените ни бивши съученици.
— Приятна вечер на всички. Радвам се, че се видяхме.
Настаних се спокойно на задната кожена седалка. Шофьорът внимателно затвори вратата, зае мястото си и тежкият автомобил плавно се отдели от тротоара, отдалечавайки ме от ресторанта. През затъмненото стъкло видях как Димитър остава сам на стълбите, стискайки безполезния ключодържател под ироничните погледи на останалите.
На следващата сутрин се събудих в просторния си апартамент на висок етаж, огрян от слънце. Светлината изпълваше кухнята, докато си приготвях закуска. Излязох на балкона с чаша кафе и се загледах в събуждащия се град. В мен цареше необичайна лекота. Срещата от предната вечер не остави горчивина — напротив, тя затвори последната страница от миналото ми. Не усещах нито обида, нито болка за годините, които бях пропиляла. Просто бях преминала отвъд тях.
Предстоеше ми нов работен ден, нови предизвикателства и моят собствен живот — изграден честно и стабилно. В него вече нямаше място за чужди измами и унижения.
