– Мамо, решил съм да се оженя за Виолета Маринова. Ще ставам баща – заяви твърдо Радослав Асенов, щом прекрачи прага вечерта.
– Да не си изгубил разсъдъка си? – ахна Снежана Тодорова. – Само да не си посмял да казваш това на баща си!
– Напълно наясно съм какво правя. Да, тя не произхожда от нашите среди, семейството ѝ е обикновено. И какво от това? По-лош човек ли я прави? Липсата на пари не е присъда.
– Бедността обаче тежи като проклятие!
– Това са думи от филм, не житейска истина. Истинският грях е да изоставиш бременна жена и собственото си дете.
– Предупреждавах те! Но щом си решил – ожени се за Виолета.
– Наистина ли? – просветна лицето му.
– Да. Само че ще се оправяш сам. Освен ако не предпочетеш Белла Рилска – дъщерята на съдружника на баща ти.
Радослав пребледня.
– Ще говоря с татко!
– Не ти го препоръчвам. Но изборът е твой…
Виолета беше напрегната. Знаеше, че родителите на Радослав не я одобряват и мечтаят да го разделят от нея. А той отиде при майка си направо с новината за сватба, убеден, че ще проявят разбиране. Първоначално и двамата се паникьосаха дотам, че обмисляха да запазят всичко в тайна и дори да прекъснат бременността. При прегледа обаче лекарката отсече строго:
– Ако направите аборт, рискът да останете бездетна е огромен. На колко сте?
– На двадесет.
– Тъкмо затова. Не сте дете, а зряла жена. Поемете отговорност.
Виолета прие думите ѝ сериозно. Радослав пое към дома на родителите си, а тя трябваше да съобщи на своята майка – Нели Христова, която също не гледаше с възторг на връзката им.
Запознаха се преди две години. След абитуриентския си бал Виолета чакаше автобуса на спирката. Колата на бащата на Радослав спря на червено, шофьорът беше зад волана. Младежът я забеляза и побутна приятеля си Златко Витошки:
– Виж я само колко е чаровна!
– Да я закараме ли? – подсмихна се Златко, очаквайки какво ще реши той.
