Тази близост постепенно прерасна в истинска връзка. Започнаха да излизат редовно, а не след дълго Виолета се нанесе в дома на Благой. Той настоя тя да напусне работа, за да се съсредоточи върху обучението си и да не се изтощава излишно. За пръв път от години тя усещаше спокойствие.
Скоро обаче разбра, че отново е бременна. Направи си сметката наум и истината я прониза – детето беше от Радослав Асенов, от онази последна, необмислена среща. В отчаянието си реши да прекрати бременността и започна да се претоварва с тежка работа у дома. Благой я хвана, докато местеше мебели, пребледнял от тревога.
– Какво правиш? – настоя той. – Кажи ми истината.
Тя не скри нищо. Призна му всичко, без да пести подробности.
– Обичаш ли го още? – попита спокойно Благой.
– Не. Нищо не е останало, освен срам от собствената ми наивност.
Той въздъхна и я прегърна.
– Тогава затваряме тази страница. Детето ще бъде наше. Обичам те.
Скоро сключиха брак. Благой осинови Калоян Димчев като свой син, а когато се роди малката Яна Стойчева, я припозна без колебание.
– Не си длъжен – опита се да го разубеди Виолета.
– Всяко дете заслужава баща – отвърна твърдо той.
Животът им изглеждаше подреден, докато внезапна трагедия не промени всичко – родителите на Радослав загинаха и той наследи огромно състояние. Почти веднага се появи отново.
– Разведи се и се върни при мен. Сина ще вземем, а за дъщерята решавай сама – заяви хладно.
Виолета отиде на срещата с мисълта, че е изпаднал в беда. Вместо това чу планове за общ бизнес и удобен брак.
– Няма да се развеждам. Обичам Благой и децата си.
– Лъжеш! Просто вече имам пари! – избухна той.
– Когато се уплаши от бедността, ме изостави. Сега е късно. Сбогом.
– Ще ти отнема Калоян по съдебен път! – изкрещя след нея.
– Той никога не ти е бил нужен – отвърна тя и си тръгна.
У дома разказа всичко. Благой помръкна:
– Ако заведе дело, ще ни е трудно. Разполага с милиони.
Тогава на Виолета ѝ хрумна идея.
– Емил Цветанов може да помогне. Той е отличен специалист по киберсигурност, ще открие нещо компрометиращо. Това ще е нашият коз.
– Същият Емил от сватбата ни? – уточни той.
– Да. Верен приятел е.
Благой я притисна до себе си и се усмихна:
– Имаме късмет.
А тя си помисли, че истинският ѝ късмет е срещата с него.
