Без да изчака реакция, Калина Маришка затвори вратата след себе си.
— Съвсем се е отпуснала напоследък. Дори вечеря не приготвя — промърмори Благовеста Странджанска с укор. — Знам аз, че ходиш гладен на работа.
Тихомир Василев не отвърна. Стоеше мълчалив, още изненадан от решителността, с която съпругата му излезе.
Двайсетина минути по-късно Калина прекрачи прага на салона за красота. Ралица Стоянова и Десислава Бонева вече я чакаха. Последваха прегръдки, смях, а тя удобно се настани на стола пред огледалото.
— Връщам се в играта! — заяви с блясък в очите.
— Къде се връщаш? — повдигна вежди Десислава.
— В университета. Мама ще поеме Борислав Велизаров. Искам да се дипломирам заедно с вас. Трябват ми лекции, курсови, записки — всичко, с което разполагате. Сама няма да смогна. Ще взема дипломата и ще започна работа. Омръзна ми да ме възприемат като „момичето от дивана“.
— А Тихомир наясно ли е? — предпазливо попита Ралица.
— Не. Дори за подстригването не подозира. Просто… повече не искам да живея като прислужница.
⸻
Вечерта обаче я посрещна буря.
— Подстригана? За какво ти е, като по цял ден си у дома? — започна той още от вратата.
— Защото няма да стоя повече вкъщи. Възобновявам следването. Мама ще помага с детето. А аз ще си върна живота.
— Само заради една реплика ли? Толкова ли се засегна?
— А ти мислиш, че съм безчувствена?
— Как си представяш да съчетаеш лекции и семейство?
— Имаме уреди, които вършат половината работа. А ако ти тежи да си прибираш чинията, можеш да се нанесеш при майка си — тя със сигурност няма да възрази.
— И кой ще плаща сметките? Очакваш аз да те издържам?
— Значи бракът за теб е сделка? Да не би да си решил, че си ме купил?
— Аз осигурявам доходите. Аз определям правилата.
— Тогава ги определяй сам. Аз повече няма да търпя.
Калина грабна Борислав Велизаров, излезе на стълбището и поръча такси. Още щом седна на задната седалка, набра майка си.
— Мамо, идваме. Няма да позволя да се държат с мен като с вещ. Ще ни приемеш ли?
— Винаги, съкровище. Чакам ви.
„Прибирам се у дома“, мина ѝ през ума, докато притискаше сина си към гърдите си.
