Името му отекваше из целия клуб в Стара Загора и почти всеки редовен посетител го познаваше.
Когато Калина Маришка го видя за първи път, изобщо не търсеше връзка. Той я възприемаше като неопитно момиче, което тепърва навлиза в живота. За нея обаче Тихомир постепенно се превърна в мерило за мъж — уверен, стабилен, различен от връстниците ѝ.
Приятелките ѝ не спестяваха мнението си за разликата във възрастта и за това, че целите им не съвпадат.
— Ти си обещаващ финансист, с блестяща диплома — напомняше ѝ Ралица Стоянова. — Имаш бъдеще. А той…
Калина отказваше да чуе каквото и да било след това.
Не ѝ костваше усилие да привлече вниманието на Тихомир. Достатъчно беше да го гледа с възхита и да попива думите му, без да го прекъсва. Той обичаше да говори — анекдоти от нощните смени, истории за музиканти и посетители, случки, събрани зад бара през годините. Умееше да блести в разговор и знаеше как да очарова.
След сватбата правилата бяха заявени почти веднага. Без сцени и скандали — от предишния си брак бил „преситен“ на това. Калина остава у дома с детето, грижи се за домакинството, а той изкарва парите. Финансите се управляват от него; ако ѝ потрябвало нещо, щял да ѝ даде.
Младостта и липсата на опит тогава ѝ попречиха да види тревожните знаци. Приемаше го като естествен ред. Само веднъж сърцето ѝ се сви — когато случайно чу как той казва по телефона:
— Не случайно си взех по-млада жена — по-лесно се оформя по мой вкус.
Тогава преглътна думите му. Сега обаче, облегната на кухненската мивка, за първи път си позволи да се запита дали това е животът, който иска. И отговорът изплува ясно — не е.
От коридора се разнесе тропот на боси стъпала. Калина се усмихна — Борислав Велизаров беше станал.
— Събуди ли се, слънчице? Хайде да излезем навън и да посрещнем баба Галина. Липсва ли ти тя?
След около час Галина Цветанова вече люлееше внука си в парка, а у дома Калина сложи сладкиша да се пече и пусна кафемашината.
— Мамо, сипи си кафе. Трябва да поговорим.
Галина целуна детето по темето и влезе в кухнята.
— Какво има?
Калина пое дълбоко въздух.
— Реших да се върна в университета. Ще ми помогнеш ли? — попита направо тя и впери поглед в майка си.
