Ясмина Странджанска никога не беше виждала баща си – нито на живо, нито дори на снимка. Всъщност нямаше и фотография, която да пази. Разполагаше единствено с име и стар адрес, прошепнати ѝ от майка ѝ малко преди да си отиде от този свят. От любопитство, без особена надежда, Ясмина изпрати писмо натам. Не очакваше отговор, но такъв все пак пристигна – макар и не от самия мъж, а от неговия син от друг брак. В писмото той настояваше повече да не ги търси и да остави семейството им на мира. Тя го послуша.
И без това животът ѝ вървеше сравнително спокойно. Единственото, което я човъркаше отвътре, беше любопитството – как ли изглежда човекът, заради когото майка ѝ бе останала сама цял живот? Тя никога не бе допуснала друг мъж до себе си и в последните си дни призна: „Цял живот обичах само него, Ясмина. До последния си дъх.“
Баща ѝ надживя майка ѝ само с три години. Новината отново дойде чрез полубрата – този път по телефона. Той ѝ се обади ядосан, почти крещеше в слушалката, предупреждавайки я да не си въобразява нищо. Според думите му баща им вече не бил с ясен ум, когато подписвал завещанието, и тя нямало да получи и стотинка.
Истината беше, че мъжът не притежаваше кой знае какво богатство, та да се вдига такава врява за наследство. Първоначално Ясмина реши изобщо да не се занимава с цялата история. После обаче размисли – каквото и да е станало, редно е да отиде на погребението. Иначе би изглеждало нечовешко.
Там за първи път видя брат си и сестра си. И двамата бяха по-големи от нея, високи, сдържани и хладни. Не ѝ проговориха, дори не я погледнаха. Може би така беше по-добре – нямаше нужда точно на гробищата да започват разправии за пари.
Когато Петя Александрова разбра за случилото се, реагира бурно. Според нея било безумие да се отказва от възможност за наследство. Нали самата Ясмина говорела, че иска да създаде собствена туристическа агенция – ето ти стартов капитал!
Петя беше с четири години по-голяма, но често се държеше по-незряло. Постоянно се забъркваше в неприятности, а разумен съвет от нея рядко можеше да се чуе. И все пак този път в думите ѝ имаше зрънце логика. Само че Ясмина вече бе заделяла средства три години и не разчиташе на ничия помощ.
– Наистина ли? – оживи се Петя. – Колко си събрала?
– Достатъчно за кола. После ще мисля за останалото.
– Това е наивно, Ясмина. Ще купиш автомобил и какво? Ако бизнесът не потръгне? Ако останеш без работа? Така не се прави. Трябва стратегия! Виж мен – започнах нова работа, огледах се и си набелязах най-заможния шеф. Вече два месеца сме заедно. Сигурна съм, че скоро ще ми предложи брак. Само че…
Тя се поколеба за миг, но продължи:
– Той държи на определени неща… харесва жени с по-пищен бюст. А аз, както знаеш, нямам почти нищо. Намерих си клиника, но банките отказват заем – ипотеката ме притиска, кредитните карти са изчерпани. Ясмина… може ли ти да ми услужиш? Той е много богат! Достатъчно е да дочакам пръстена, после ще ти върна всичко – ако трябва, десет коли ще ти купя!
Още щом изрече, че има спестявания, Ясмина съжали. Събра смелост и отказа. В отговор Петя избухна:
– Винаги си ми завиждала! Защото съм по-красива, по-смела и имах баща! Аз не съм виновна, че майка ти те е родила от любовник – трябвало е да мисли! Особено след като татко тъкмо беше починал… не знам как е имала съвест!
Думите ѝ бяха толкова жестоки, че Ясмина замръзна на място и в крайна сметка ѝ даде парите единствено за да сложи край на този унизителен разговор и да не слуша повече обвинения.
