В крайна сметка Ясмина ѝ подаде парите само и само разговорът да приключи. Колкото и да я боляха думите на Петя, в тях имаше зрънце истина – някъде дълбоко в себе си тя наистина ѝ бе завиждала. Парадоксално беше: майка им бе обичала бащата на Ясмина, а любимото ѝ дете сякаш винаги си оставаше Петя.
След онзи скандал двете постигнаха уговорка – Ясмина няма да чака някаква несигурна бъдеща сватба, а всеки месец ще получава от сестра си фиксирана сума, докато ѝ бъдат върнати парите.
В началото всичко вървеше по план. Преводите пристигаха навреме. После обаче започнаха закъснения – ту с няколко дни, ту с цяла седмица. Точно от това се страхуваше Ясмина. Малко по-късно Петя изобщо спря да плаща редовно, а на обажданията отговаряше с кратки съобщения, че е затрупана с работа и ще се обади по-късно.
Една вечер звънецът изписука протяжно и някак жално. Ясмина тъкмо приготвяше пелмени и раздразнено изцъка – кой ли се е сетил да я безпокои по това време? Избърса ръцете си в престилката и тръгна към входната врата. Крушката в коридора беше изгоряла още миналата седмица, а тя все не намираше време да я смени. В полумрака не забеляза обувките до стената, закачи се в тях и едва не се просна на пода, като тихо изруга.
– Кой е? – подвикна остро.
Отвън се чу толкова приглушен глас, че тя не разбра нито дума. Надникна през шпионката. Петя.
Очите ѝ бяха подпухнали и зачервени, а в ръката си стискаше мокра носна кърпа, сякаш се държеше за последната си опора.
– Какво има? – попита хладно Ясмина, щом отвори.
– Той е женен… – прошепна Петя и се мушна покрай нея в апартамента. – Жена му е разбрала всичко. Изгони ме. И от работа ме махна, подлецът! А аз…
Гласът ѝ се пречупи и тя избухна в плач. Нужно беше време, докато Ясмина схване през хълцанията какво се опитва да каже сестра ѝ. Думата прозвуча като присъда:
– Бременна съм.
В този миг пред очите на Ясмина изплува образът на майка им. Седнала на ръба на старата чугунена вана, втренчена в резултата от теста. Дали по онова време изобщо е имало тестове? Или е трябвало да отиде в женската консултация, за да чуе категоричното: „Вие сте бременна“? Сигурно веднага се е обадила на баща ѝ. А той вероятно ѝ е казал да се отърве от детето. Същото, което сега Преслав Витошки бе заявил на Петя.
– Какво смяташ да правиш? – попита Ясмина, докато механично избърсваше брашното от масата и оставяше чаша чай пред сестра си.
– Как да го родя? – прошепна Петя. – Имам кредити, ипотека, а вече и без работа останах. Вместо да харча за глупости, трябваше заемите да изплатя…
Ясмина въздъхна тежко. Като малка неведнъж бе чувала как приятелките на майка им шушукат: „Защо ѝ беше да ражда? С такъв товар кой ще я вземе? Едно е трудно, а две деца от различни мъже…“.
Може би не любовта я бе държала сама през годините. Може би просто никой не е искал жена с две дъщери, защото ако се роди и общо дете, семейството вече става многодетно.
Петя нямаше деца. Все още. И въпреки това съдбата сякаш тръгваше по същия път. По-разумно беше да не повтаря историята на майка им. Но когато Ясмина си представеше малкото същество, едва оформящо се в утробата на сестра ѝ, нещо болезнено се свиваше в гърдите ѝ. Мъничко бобче живот, което би могло да се превърне в прекрасно дете.
– Щом си решила, така да бъде – каза тя спокойно. – Ще хапнеш ли пелмени?
Петя си тръгна едва към полунощ. Носеше със себе си голяма чанта, натъпкана с хранителни продукти, а докато я изпращаше, Ясмина неусетно пъхна в джоба на палтото ѝ банкнота от пет хиляди лева – за частна клиника. Петя първоначално отказваше, засрамена, че още не е върнала стария дълг и че отново се налага да приема помощ, но Ясмина настоя, защото знаеше, че в такива моменти човек няма право да остава сам.
