Жулиета се отдръпна от прозореца, без да отвърне на жеста му. Нямаше намерение нито да слиза, нито да му обяснява каквото и да било. Ако иска да стои пред блока — нека стои. Това вече не я засягаше.
Освен това кодът на входната врата беше сменен още преди месец. Съседите настояха, след като зачестиха кражбите от пощенските кутии. Красимир можеше да обикаля колкото си поиска — нямаше как да влезе.
Няколко дни по-късно телефонът ѝ изписа непознат номер. Съобщението беше кратко: „Жулиета, разбрах колко сгреших. Искам да се върна. Белла си тръгна при родителите си в друг град. Дай шанс на семейството ни.“ Тя изтри SMS-а още преди да стигне до края. Нямаше семейство, което да спасява.
Октомври донесе първите студени утрини. С тях дойде и решимостта ѝ окончателно да изчисти следите от миналото. Купи ново спално бельо — всичко старо, до което Красимир беше имал допир, замина в черни чували за боклук. Изпра повторно дрехите, изми до блясък чиниите и чашите, подреди шкафовете. Малко по малко апартаментът отново започна да прилича на дом — на онова спокойно място, където вечерите са тихи, а сутрините не носят напрежение.
Красимир не се отказваше лесно. Звънеше от различни номера, пишеше ѝ в социалните мрежи, караше общи познати да ѝ предават, че искал „само един разговор“. Жулиета остана непреклонна. Нито един от опитите му не получи отговор.
През ноември ѝ връчиха официално известие — той беше подал молба за развод. Това не я изненада. Вероятно разчиташе да я уплаши или да я притисне.
На съдебното заседание тя се яви с адвокат. Красимир седеше сам, намръщен и видимо раздразнен. Опита се да убеждава съда, че има претенции към „съвместно придобито имущество“. Документите обаче бяха категорични — жилището беше наследство на Жулиета отпреди брака, а през годините не бяха правени сериозни покупки.
— Ищецът настоява за парично обезщетение за извършени подобрения — прочете съдията.
— Какви точно подобрения? — попита спокойно адвокатът ѝ.
Красимир се запъна. Спомена нещо за сменени крушки и поправен кухненски кран.
Съдията го изгледа над очилата си.
— Смяната на електрическа крушка не представлява инвестиция в недвижим имот — отсече тя.
Разводът беше произнесен без подялба на имущество. Нямаше деца, нито общи кредити, които да ги свързват.
През зимата Жулиета случайно срещна бившата си свекърва. Жената демонстративно премина на отсрещния тротоар, сякаш не я познава. Жулиета само се усмихна леко и продължи по пътя си.
На пролет Красимир сключи брак с Белла Пиринки. Новината ѝ съобщи Теодора Яворова, попаднала на снимки в интернет.
— Живеят под наем — добави тя. — Белла работи в магазин за козметика. Заплатата ѝ не е особено висока.
Жулиета сви рамене. Чуждите решения вече не я занимаваха.
През лятото обнови спалнята. Смени мебелите, избра светъл килим, добави нови пердета. Стаята се преобрази — стана по-просторна и топла.
А наесен се записа на курс по флористика — мечта, отлагана с години. Научи се да подрежда букети и да съчетава цветове така, че да създават настроение.
Животът ѝ постепенно влезе в ритъм. Бавно, но стабилно.
Домът отново беше нейна крепост — място без скандали, без обвинения и без неканени гости.
Красимир повече не се обади. Вероятно най-сетне беше разбрал, че към стария му живот няма връщане. Вратата беше затворена — и този път завинаги.
