— Радина, къде ми е чаят? — извика раздразнено Милена Яворска към кухнята, току-що излязла от банята, без дори да си направи труда да понижи тон.
Не ѝ се ровеше из куфарите, за да търси дрехи за вкъщи. Освен това беше забравила собствения си халат и без много да му мисли бе облякла този на снаха си.
Отговор не последва. Настъпи тишина, която я накара да се намръщи. Озадачена, Милена тръгна сама към кухнята, но там я посрещна празно помещение — нямаше нито Радина, нито каквито и да било следи от готвене.
— Радина? — повиши глас тя.
Обиколи целия апартамент, надникна на балкона, отвори дори входната врата и хвърли поглед към стълбището — без резултат. Сякаш снаха ѝ се беше изпарила.
— Що за безобразие? Радина! Теодор!
Вече осезаемо притеснена, Милена сграбчи телефона си и набра сина си. Отсреща се чуваха само продължителни сигнали. После избра номера на Радина. Звънът прозвуча съвсем близо — някъде в самия апартамент. В същия миг ключ се превъртя в ключалката и входната врата се отвори с тих трясък. Милена забърза към антрето и почти се сблъска със снаха си, която влизаше, натоварена с пазарски чанти.
— Най-сетне! — процеди тя недоволно, стрелкайки я с поглед. — Толкова ли беше трудно да кажеш, че излизаш?
— Трябваше ли да нахлуя при вас в банята? — отвърна с лека ирония Радина. — Помислих си, че сте решили да се настаните там за по-дълго.
Без да спира, тя се отправи към кухнята, а Милена я последва по петите. Стоеше и наблюдаваше как продуктите един по един се подреждат първо върху плота, после в хладилника. Видя месо, зеленчуци, млечни изделия — всичко изглеждаше апетитно. След пътуването стомахът ѝ болезнено напомняше за себе си и, без да усети, гласът ѝ омекна.
— А Теодор къде е? — попита тя уж небрежно.
— Ще се прибере всеки момент — отвърна кратко Радина, докато вадеше тенджери и тигани.
„Я виж ти… започнала е да схваща“, помисли си Милена със скрита усмивка. „Най-после разбра как се посреща свекърва.“
Погледът на Радина за миг се спря върху халата — собствения ѝ халат — който сега беше върху раменете на Милена. Свекървата улови този поглед и демонстративно пристегна пояса по-плътно, без да каже дума.
— Добре, действай по-бързо. Гладна съм ужасно.
С тези думи тя се върна в хола, настани се удобно на дивана и включи телевизора. Прехвърли няколко канала, докато се спре на някакъв сериал, и под равномерното мърморене на героите неусетно задряма.
Събуди се по тъмно. Зад прозорците вече се спускаше вечерта, а стаята бе потънала в полумрак. Гладът се обади отново, още по-настойчив. Вслуша се — от кухнята долитаха приглушени гласове.
Раздразнена, че никой не я е повикал за вечеря, Милена решително се запъти натам. Но щом прекрачи прага, застина на място, поразена от гледката пред себе си. Онова, което видя, преобърна настроението ѝ за миг, а след минута започна един от най-тежките разговори в живота ѝ — разговор, който щеше да промени отношенията им завинаги.
