Вдигнах чашата с шампанско и отправих усмивка към близо двестате гости, събрали се да отпразнуват златната сватба на свекърите ми. До мен стоеше Александър Валентинов — пребледнял, сякаш кръвта се беше оттекла от лицето му, а майка му, прочутата с твърдия си нрав Красимира Каменара, бавно осъзнаваше какво току-що бях изрекла.
— За вас, скъпи наши юбиляри! — гласът ми прозвуча ясно в притихналата зала. — За петдесетте години семеен живот, през които Красимира Каменара успя да научи сина си на най-важното: че съпругата е просто обслужващ персонал. Нали така, Александре?
Настъпи гробна тишина. Някъде от дъното се чу неловък смях. Лицето на свекърва ми пламна в тъмночервено.
Всичко започна преди три месеца.
— Елена Огнянова, пак ли не си ми изгладила ризата? — Александър стоеше насред спалнята и размахваше смачканата дреха. — С какво изобщо се занимава цял ден?
— Бях на работа — отвърнах уморено, притискайки слепоочията си. — После взех Боян Илиев от детската градина, сготвих вечеря…
— Ти си ми жена, значи си длъжна да ме обслужваш — отсече той. В интонацията му ясно прозвуча гласът на майка му. — Мама е права, прекалено съм те разглезил.
„Обслужваш.“ Думата увисна между нас като шамар. Седем години брак — и ето до какво се свеждах.
— Моля? — обърнах се бавно към него.
— Чу ме. Утре в осем всичко да е готово. Имам важна среща.
Той излезе, тръшвайки вратата. Останах на леглото с поглед в намачканата риза и само една мисъл кънтеше в съзнанието ми: „Добре, скъпи. Нямаш представа как ще ти се върнат тези думи.“
На следващата сутрин станах в шест. Изгладих не една, а всичките му ризи. Приготвих закуска и подредих масата като за снимка.
— Ето така е по-добре — кимна Александър, настанявайки се доволно. — Когато поискаш, можеш.
— Разбира се, любов моя — усмихнах се меко. — Между другото, майка ти се обади. Напомни за златната годишнина след три месеца.
— Помня. Ще бъде грандиозно — двеста души, ресторант „Метропол“.
— Ще съдействам с организацията.
— Чудесно. Поне за нещо да си полезна.
Усмивката ми се разшири. О, щях да бъда повече от полезна.
През следващите седмици се превърнах в образцова съпруга. В примерна „обслуга“. Готвех, перях, гладех. И едновременно с това поех цялата подготовка за юбилея.
— Елена Огнянова, списъкът с гостите готов ли е? — Красимира Каменара се беше разположила в хола ни и отпиваше чай от любимия ми сервиз.
— Да, разбира се. Включила съм всички, които посочихте.
— И да няма никакви импровизации. Това е нашият празник, не твоят.
— Разбирам ви напълно — отвърнах спокойно, като сведох поглед.
Тя нямаше и най-малка представа колко точно разбирах и колко внимателно подготвях всяка следваща стъпка.
