— …Изчистих праха от семейната ви история.
И понеже вече няма какво повече да чистя — добавих спокойно, — смятам, че службата ми тук приключи. Между другото, скъпи, оказа се, че си бил прав — аз наистина повече не съм ти съпруга.
Свалих халката от пръста си и я оставих до чашата му, където златото иззвънтя тихо, но достатъчно ясно.
— Документите за развода са в колата ти. Подготвени, подписани. А за апартамента… той е на мое име. Сватбен подарък от баща ти, спомняш ли си? Тогава настоя да го прехвърли чрез дарение, за да не разбере Красимира Каменара колко точно е похарчил.
Александър пребледня.
— Значи всичко е било предварително измислено?
— От деня, в който ме нарече прислуга. Знаеш ли какъв безценен урок ми даде майка ти? Че отмъщението се поднася студено. И най-добре — на юбилей, върху златен поднос.
Не изчаках отговора му. Хванах под ръка Росица Радославова и напуснахме ресторанта, оставяйки зад гърба си шум, който вече не ме засягаше.
Навън тя избърса очите си.
— Благодаря ви… Данаил най-сетне се срещна с баща си.
— Аз трябва да благодаря — отвърнах. — Без писмата ви нямаше да има доказателства.
Росица поклати глава замислено.
— Всъщност Красимира сама си изкопа ямата. Ако беше унищожила кореспонденцията…
— Но не посмя — усмихнах се. — Имаше нужда от спомени за „победата“ си. Пазеше ги като трофеи, за да се наслаждава на мисълта, че е разделила двама души.
— И накрая падна в собствения си капан.
— Точно така. — Погледнах я. — Ще изпиете ли едно кафе с мен? Струва ми се, че тепърва имаме какво да обсъдим.
Качихме се в такси. В чантата ми телефонът завибрира — Александър. Погледнах екрана, прекъснах обаждането и блокирах номера му без колебание.
Прислужницата напусна. И то без предизвестие.
Шест месеца по-късно получих писмо от Николай Филипов. Беше се развел с Красимира и се бе оженил за Росица. Канеше ме на сватбата им — истинска церемония, без лъжи, без скрити писма и без страх.
А Александър? Той остана при майка си. Тя му приготвя закуската сутрин и глади ризите му, както винаги е искал.
В крайна сметка човек трябва да живее с мечтите си.
А той винаги е копнял за идеалната прислуга.
