Всички приятелки на Ясмина Орлова отдавна бяха минали под венчило, а тя сякаш оставаше извън играта. Не беше от онези девойки, които се затварят у дома и чакат приказен спасител. Напротив — направи си профил в приложения за запознанства, приемаше почти всяка покана за среща, появяваше се на събития, където имаше и най-малък шанс да срещне някого. Не пропускаше нито една сватба, защото според общото убеждение именно там се раждат най-красивите любовни истории. Три пъти беше хващала булчинския букет, но въпреки това нито една връзка не продължи повече от шест месеца.
– Какво не ми е наред? – питаше тя майка си с отчаяние.
– Нищо ти няма, дете. Просто трябва търпение – отвръщаше жената спокойно. – И аз дочаках своето щастие.
Историята на майка ѝ наистина го доказваше. Тя се омъжила повторно на четиридесет години. Първият ѝ брак, от който се родила Ясмина, завършил болезнено, след като станало ясно, че съпругът ѝ поддържа паралелно още едно семейство.
За тази друга фамилия научили по нелепа случайност. Бащата попаднал в болница с апендицит, а на негово име пристигнал колет. Майката го взела, учудена кой ли му изпраща пратка от Козлодуй. Когато го отворила, вътре открила ръчно изработена детска картичка и изплетен шал с шарка на елхички. По онова време Ясмина била едва на пет, но по-късно знаеше всичко от разказите на майка си. Детското ѝ съзнание тогава схванало само едно – татко има друга дъщеря и друга жена. И ще живее при тях.
В началото майка ѝ забранила всякакъв контакт между баща и дъщеря – обидата ѝ била твърде дълбока. Когато години по-късно се омъжила повторно, тя намерила сили да му прости. Но дотогава Ясмина вече беше тийнейджър и сама не желаеше да има нищо общо с него.
– Ти не си ми баща! – изкрещя му веднъж по телефона.
На четиринадесетия ѝ рожден ден той се появи неочаквано и ѝ подари айфон – нещо, за което тя тайно мечтаеше. Ясмина обаче отказа да го приеме.
– Подари го на другата си дъщеря! – отвърна остро.
След този ден той повече не дойде. Понякога ѝ минаваше през ума, че може би точно тази празнота е причината самата тя да не успява да създаде стабилна връзка. Как да изгради семейство, когато никога не е имала истинско?
– Защо изобщо ти е да се омъжваш? – попита я веднъж приятелка, която от второ майчинство направо беше преминала в трето. – Какво очакваш от брака?
Ясмина се смути.
– Ами… семейство. Нали всички това искат?
– Семейство вече имаш – майка ти, роднините ти. За това не се омъжват хората.
– Тогава защо?
– Аз, например, не исках да работя и мечтаех за деца – обясни приятелката ѝ. – Затова се омъжих. Ти искаш ли деца? Човек не тръгва към брак просто така, а заради конкретен човек. Когато срещнеш своя, всичко ще си дойде на мястото.
Тези разсъждения дразнеха Ясмина. „Своя човек“ – всички повтаряха едно и също! На нея ѝ трябваше съпруг. И беше убедена, че ще го намери.
Работеше в туристическа агенция. Един ден пред бюрото ѝ застана млада жена с буен къдрен косъм и голяма бенка на бузата. До нея стоеше висок мъж с очила, който искаше да изненада съпругата си с пътуване, но не можеше да реши накъде и затова предпочел да не рискува със сюрпризи. Докато Ясмина разясняваше офертите, непознатата я слушаше съсредоточено, сякаш не говореше за екскурзии, а за смисъла на живота. Изведнъж тя я прекъсна:
– Ти си Ясмина Орлова, нали? Аз съм ти сестра.
Думите я свариха неподготвена. Мъжът до момичето мигаше объркано зад дебелите стъкла.
– Разпознах те веднага. Татко ми е показвал твои снимки.
Виждайки недоверието ѝ, къдрокосата започна да рови в телефона си и подаде екрана.
– Ето, това сме аз и татко. А тук си ти.
На първата снимка без съмнение беше баща ѝ. На втората – самата тя. Ясмина върна устройството, без да пророни дума.
– Той не ти ли е показвал мои снимки? – попита момичето натъжено.
Ясмина поклати глава.
– Ние не поддържахме връзка, за да ми показва каквото и да било.
Между веждите на непознатата се очерта тънка бръчка.
– Как така не сте поддържали връзка?
– Смяташ ли, че с майка ми е трябвало да се радваме, че имам „сестричка“?
Начинът, по който произнесе думата, ясно показваше, че не я приема като роднина.
– Но той… – момичето безпомощно се обърна към съпруга си. – Той постоянно идваше при вас. И сега…
– Ще резервирате ли пътуване, или не? – прекъсна я Ясмина хладно, с което сложи край на разговора.
Нещастният младеж стоеше смутено между двете, без да знае накъде да погледне.
