Мълчанието от вечерята още тежеше във въздуха, когато Силвия тихо поде:
— Драгомир, трябва да вземем решение. Или Алекса започва да плаща наем за твоята част, или обсъждате вариант да ти я изкупи.
Той въздъхна и разтърка слепоочията си.
— Не ми се иска да стигаме до конфликт. На нея и без това не ѝ е леко.
— Интересно, значи само на нея ѝ е трудно? — отвърна Силвия с горчива усмивка. — А ние сякаш живеем без грижи.
На следващия ден Драгомир обикаляше офиса като сянка. Преглеждаше имейли без да ги чете внимателно, отлагаше разговори, обядва набързо. Една и съща мисъл се въртеше в съзнанието му — да поговори с Алекса спокойно, без обвинения.
Следобед ѝ писа съобщение с предложение да се видят. Отговорът дойде почти веднага: „Става. И без това исках да хапна нещо като хората.“
Той пристигна първи в малкото кафене и зае маса до прозореца. Няколко минути по-късно Алекса влезе — със спортно яке, косата прибрана на опашка, телефонът здраво стиснат в ръка. Седна срещу него без излишни церемонии.
— Здрасти — започна той.
— Слушам те.
— Искам да говорим за апартамента. Половината е и моя. Ние със Силвия още сме под наем, а ти живееш там постоянно. Може би е редно или да плащаш за моята част, или да обсъдим изкупуване.
Тя скръсти ръце и го изгледа хладно.
— Значи преча? Или сте решили, че съм се устроила прекалено удобно?
— Не става дума за това. Просто търся справедливо решение.
— Справедливо? — изсмя се кратко. — С дете на ръце, а ти ми поставяш условия. Чудесно.
Тя стана рязко, без да изчака сметката.
— Ще помисля. Но не и днес.
Вечерта, докато Силвия помагаше на сина им да си измие ръцете, телефонът на Драгомир звънна. Беше Благовеста Старозагорска.
— Не те ли е срам? — започна тя без поздрав. — Алекса дойде при мен разплакана. Гониш я заради жена си?
— Мамо, никого не гоня. Само напомних, че жилището е общо.
— Сега пък законите си спомни! Тя е с дете! А ти — със своята „справедливост“. Повече не ми се обаждай.
Линията прекъсна.
По-късно Силвия излезе от банята и го погледна въпросително.
— Какво стана?
— Майка ми твърди, че съм предал семейството.
— Съжалявам, не исках да стигаме дотук.
— Не е твоя вината. Просто всичко се оплете.
На следващия ден Силвия, неспокойна и разколебана, реши да потърси съвет от своя позната счетоводителка — Нели Велизарова.
