— Между другото, минах през апартамента на лелята — подхвърли Драгомир Огнянов, докато си сипваше чай и придържаше капака на каната, за да не падне. — Алекса Соколова вече се е нанесла. Личи си, че се устройва — окачила е пердета, разместила е мебелите, а за дъщеря си е отделила самостоятелна стая.
Силвия Вълкова вдигна очи от дъската, върху която режеше зеленчуци.
— Устройва се, така ли?
— Ами да. Жилището сега е наполовина нейно. Леля го завеща и на двама ни, документите вече са вписани. Засега ще остане там, за да не пустее. После ще решим — дали ще го продаваме, или някой от нас ще изкупи дела на другия.
Силвия избърса ръцете си в кърпата, преметна я върху облегалката на стола и седна.
— Значи не е „за малко“, а си живее съвсем сериозно.
Той се усмихна леко, сякаш гузно.
— Май точно така излиза. Когато отидох, вътре вече имаше играчки, сглобен гардероб, дори съседите се отбивали — шегували се, че входът станал по-шумен и по-весел. Явно ѝ е удобно. Но окончателно решение не сме вземали. Просто не исках апартаментът да стои заключен.
Погледът на Силвия се спря върху чашата с изстинало кафе на масата. От детската стая се чуваше как синът им подрежда кубчета и ги събаря.
— Тя няма намерение да се изнася — тихо каза тя. — Вече го приема за свой дом.
Драгомир въздъхна и посегна към захарницата.
— Благовеста Старозагорска ме помоли да не я притискаме засега. Алекса има труден период. А и ние все още сме под наем — поне така жилището се използва.
Силвия рязко се изправи и отиде до мивката, но чашата остана на масата.
— А ние? Колко още ще се местим от квартира на квартира?
В отговор прозвуча единствено шумът на врящата вода и тихото дрънчене на лъжичка в порцеланова чаша.
Няколко дни по-късно Силвия се прибра по-късно от обичайното. Кухнята ухаеше на задушени зеленчуци, Драгомир режеше хляб, а синът им вече вечеряше.
— Какво стана, защо се забави? — попита той, надничайки в тенджерата.
Тя безмълвно свали палтото си, остави чантата до вратата и отиде да измие ръцете си.
— Събранието се проточи, а и автобусът закъсня — отвърна, когато седна на масата.
Драгомир постави чиния пред нея, настани се срещу нея и я погледна, сякаш се канеше да продължи разговора от преди няколко дни.
