Гласът на Благовеста Христова прозвуча остро и укорително:
— Невена Ковач, пак ли сте започнали цирк на площадката?
— Какъв цирк, моля ви се? — за секунда свекървата смени маската и заговори с трепереща обида. — Ние сме ѝ роднини! А тя се е заключила като срещу непознати и не ни пуска вътре!
Гергана отлично познаваше този номер. Невена винаги умееше да се изкара жертва пред публика.
— Видях колата ѝ в двора! — намеси се Белла Илиева с нескрита злорадост. — Значи си е у дома!
— Ето ти я благодарността! — изсъска Невена. — Красимир Балкански съвсем е изгубил ума си, щом се ожени за такава!
Гергана се притисна към стената. Пръстите ѝ трепереха. Нима отново всичко щеше да се завърти в същия порочен кръг?
— Момичето ми, ние сме с добри намерения… — поде отново свекървата със захаросан тон.
От апартамента — нито звук.
След миг обаче Гергана пристъпи към вратата.
— Достатъчно! — отсече твърдо. — Няма да отключа. Писна ми. Изпразвате хладилника, задимявате спалнята, детето ви обръща всичко с главата надолу, а после говорите за „семейство“.
— Как си позволяваш! — изпищя Невена. — Аз съм майката на Красимир! Имам право!
— А аз съм съпругата му. И ми омръзна всяко ваше идване да прилича на природно бедствие.
— Орлин е ангелче! — проплака Светлана Огнянова. — Ти си тази, която ще съсипе момчето!
— Тогава нека Красимир да избере вас — прошепна Гергана. — Ако смята, че сте прави.
Отвън настъпи тишина.
— Какво каза? — прошепна заплашително Невена.
— Казах, че може да си тръгне. А аз със сигурност ще го направя.
Гергана отвори гардероба, извади пътната чанта и започна методично да прибира най-необходимото — два чифта дънки, документите си, лаптопа. Пъхна и слушалките. Движеше се спокойно, почти ледено, сякаш изпълнява заповед, отдавна взета.
Застана в коридора с чантата до краката си и оставена бележка върху масата. Оставаше само да завърти ключа. Преди това обаче набра номера му.
Красимир Балкански вдигна почти веднага:
— Гергана? Всичко наред ли е?
— Не, Красимир — гласът ѝ беше равен, макар леко да потрепваше. — Изобщо не е наред.
— Какво става? Мама каза, че сте се скарали…
— Не сме се карали. Тя крещеше пред вратата, като обезумяла. С роднините си. И ако искаш, мога да ти изпратя записа от домофона.
