Вратата изтрещя след него, а в ръцете си стискаше кутията със скъпия робот-прахосмукачка — подаръкът, с който щеше да блесне пред гостите. В апартамента настъпи тишина. Погледът ми се спря на плътния кадифен плик върху скрина. Бях го приготвила отдавна, но все не намирах смелост да го поднеса. Трябваше да бъде „изненадата“ ми по време на тоста, ала след като нямаше да присъствам, планът просто се промени.
Този плик беше равносметката на търпението ми. Вътре не се криеше поздравителна картичка, а разпечатки от банкови преводи за последните пет години. Фактури за ремонта на жилището на Жанета Странджанска, разписки за платеното ѝ лечение, доказателства за кредитите на Радослав Соколов, които аз погасих, както и документите за вилата ми, купена преди брака — същата, към която те отдавна протягаха ръце.
Обадих се за куриерска услуга.
— Спешна доставка до ресторант „Империя“. Да се връчи лично на рожденичката — Жанета Странджанска. Кажете, че е подарък от обичната снаха.
Не мина и час и телефонът ми започна да вибрира настойчиво. Първо звънеше Радослав, после и самата Жанета. Оставих апарата без звук и наблюдавах как дисплеят примигва. В съзнанието си вече виждах сцената — подпийнала и самодоволна, тя разкъсва плика с очакване за луксозен ваучер, а вместо това открива сухата истина и искане за връщане на дълг, за който удобно беше забравила.
