Камелия подреди всички събрани документи в дебела папка и още същия ден я занесе на Гергана Яворова. Адвокатката прегледа съдържанието внимателно, прелиствайки страница след страница.
„Повече от достатъчно е“, заключи тя удовлетворено. „Оттук нататък поемаме инициативата.“
Точно седем дни по-късно, както беше обещал, Калин отново подхвана темата за развода.
„И така? Реши ли вече?“ – попита той с привидно безразличие.
Камелия седеше спокойно в хола, облегната назад.
„Да. Съгласна съм. Нека се разведем.“
Той примигна изненадано.
„Наистина ли?“
„Напълно. Подай молбата. Нямам възражения.“
„Осъзнаваш, че няма да получиш нищо?“ – опита се да я притисне той.
По устните ѝ се появи едва доловима усмивка.
„Ще видим“, отвърна тя тихо.
Нещо в тона ѝ го смути, но той не издаде съмненията си.
„Добре. Както кажеш. Още утре ще внеса документите.“
И го направи. Месец по-късно разводът беше факт.
Калин празнуваше вътрешно. Свободен най-сетне. Вече можеше открито да бъде с Полина Вълкова – младата управителка от един от магазините му, с която имаше връзка повече от две години.
Камелия напусна семейното жилище и нае малко студио под наем. За него историята беше приключила.
Само че седмица по-късно получи призовка от съда. Иск за подялба на имущество, придобито по време на брака. Ищец – Камелия Огнянова.
Когато прочете претенциите, кръвта му застина.
Тя настояваше за половината от всичко: апартаментът – оценен на шест милиона лева. Къщата – десет милиона. Двата автомобила – три милиона. И най-същественото – 50% от бизнеса. Седем магазина, чиято обща стойност възлизаше на четиридесет милиона лева.
Общата сума надхвърляше двадесет и девет милиона и половина лева.
„Полудяла е“, изсъска той.
Незабавно се свърза със своя адвокат – Светослав Орлов.
„Господин Орлов, бившата ми съпруга иска почти тридесет милиона. Това е абсурд!“
Юристът прегледа документите и въздъхна тежко.
„Господин Воин, опасявам се, че искът ѝ има сериозна правна основа. Представени са договори, банкови преводи, кореспонденция. Има доказателства за нейния принос в развитието на бизнеса. Съдът може да приеме аргументите ѝ.“
„Но всичко е регистрирано на мое име!“ – избухна Калин.
„Регистрацията няма решаващо значение, когато придобиването е станало по време на брака. По закон имуществото се поделя. Предупреждавах ви навремето да сключите брачен договор.“
Калин прекъсна разговора, хвърляйки телефона на дивана в ярост.
Започна съдебната битка. Гергана представляваше Камелия – уверена, подготвена и безупречна в аргументите си.
В съдебната зала тя изложи цялата документация. Доказателства, че Камелия е инвестирала лични средства, водила е счетоводството, подготвяла е договори с доставчици и клиенти. Че по настояване на съпруга си е напуснала работа, за да се посвети на семейството и разрастването на бизнеса.
Освен това Гергана представи извлечения от кредитни карти, снимки от социалните мрежи, резервации в хотели и ресторанти – Калин и Полина, усмихнати, прегърнати.
„Моята клиентка е била лоялна съпруга и активен партньор в създаването на този бизнес“, заяви тя пред съда. „Докато тя е влагала труд и средства, ответникът е харчел общи пари за извънбрачна връзка. Това следва да бъде отчетено при определяне на дяловете.“
Съдията изслушваше внимателно, без да прекъсва.
Калин изглеждаше пребледнял. Адвокатът му правеше опити да омаловажи доказателствата, но фактите бяха твърде ясни.
След два месеца заседания съдът се произнесе.
На Камелия бяха присъдени шестдесет процента от съвместно придобитото имущество – сума в размер на тридесет и пет милиона и четиристотин хиляди лева.
Калин Воин беше задължен да ѝ изплати тази сума в шестмесечен срок.
В деня, когато съдията обяви решението, Камелия погледна към бившия си съпруг.
