„Ще ти отпуснат най-много някаква символична компенсация – и дотам,“ беше отсекъл той с ледено спокойствие.
„Двеста хиляди лева,“ добави след кратка пауза. „Ще ти стигнат да наемеш стая за половин година.“
Камелия усети как пръстите ѝ се свиват до болка.
„Говориш сериозно, нали?“
„Напълно. Затова те съветвам да премислиш добре. Защо изобщо ти е развод? Можем да си живеем както досега. Аз няма да те закачам, ти няма да ми държиш сметка.“
„И очакваш да преглътна изневерите ти, безразличието ти и да мълча?“ Гласът ѝ потрепери, но не се счупи.
„Какви изневери?“ повдигна вежди Калин с престорено учудване. „Вече си въобразяваш.“
Но в погледа му проблесна подигравка. Дори не се стараеше да се прикрива.
„Имаш една седмица,“ заяви той, като се изправи. „Ако решиш да се развеждаш – ще си носиш последствията. Ще останеш без покрив.“
След това се оттегли в стаята си и затвори вратата. Камелия остана сама в хола, вцепенена.
Наистина ли можеше да я изхвърли на улицата? Нима петнадесет години брак, в които тя стоеше рамо до рамо с него, нямаха никаква стойност? Нима усилията ѝ в началото на бизнеса, безсънните нощи, сметките, които водеше – всичко това се изпаряваше?
Още на следващия ден тя набра номера на старата си съученичка Гергана Яворова. Гергана беше юрист в голяма компания и се занимаваше основно със семейно право.
„Гери, имам нужда от теб. И то спешно.“
Срещнаха се в малко кафене в центъра. Камелия разказа всичко – от заплахите на Калин до увереността му, че ще я остави без нищо.
Гергана я изслуша съсредоточено, като си водеше бележки.
„Той блъфира. Поне донякъде,“ каза накрая.
„Как така донякъде?“
„Да, имотите формално са на негово име. Но ти си му съпруга от петнадесет години. По закон всичко придобито през брака е общо. Апартаментът, къщата, автомобилите, фирмата – подлежат на подялба.“
„Той твърди, че адвокатът му щял да докаже, че само той е инвестирал.“
Гергана поклати глава.
„Няма да му е лесно. В началото ти работеше, подпомагаше дейността, водеше счетоводството. Имаш ли някакви доказателства?“
Камелия се замисли.
„Не съм сигурна… Може би са останали документи, имейли, договори…“
„Търси всичко. Абсолютно всичко – фактури, банкови извлечения, кореспонденция. Нужно ни е потвърждение, че си участвала в изграждането на това имущество.“
„И след това?“
По устните на Гергана се появи лека, лукава усмивка.
„След това ще го изненадаме. Той очаква да се уплашиш и да отстъпиш. А ти ще приемеш развода – спокойно, без сцени. И ще подадем иск за подялба, подготвен както трябва, с всички доказателства.“
„Какво може да се случи?“
„Минимумът е половината. Но има и повече. Ако покажем, че си жертвала професионалното си развитие заради неговия бизнес и си вложила сериозен труд в семейството, съдът може да ти присъди и шестдесет процента.“
В гърдите на Камелия се надигна неочакван прилив на решителност.
„Добре. Да действаме.“
Следващите дни тя прекара в ровене из стари кашони, папки и архиви на компютъра. Преглеждаше всеки файл, всяка разписка. И постепенно започна да изскача картина, различна от тази, която Калин се опитваше да представи.
Откри копия от договорите с първите доставчици – под тях стоеше нейният подпис. Намери имейли с клиенти, които тя беше водила кореспонденцията в началните години. Извади банкови извлечения от стария си личен акаунт – пет поредни години беше превеждала цялата си заплата по сметката на Калин за разширяването на магазините.
И нещо друго привлече вниманието ѝ – разходи по кредитните му карти. Скъпи ресторанти, бутикови хотели, бижута. Суми, които със сигурност не бяха похарчени за съпругата му.
