— Пламен, нека не действаме прибързано — той стана от креслото и направи крачка към нея. — Може да седнем и да поговорим като хората?
— Няма какво да обсъждаме — отвърна Невена Вълкова, без да откъсва очи от екрана. Вече беше отворила формата за контакт на ресторанта и пишеше кратко, делово съобщение. — След като си открил по-подходяща булка, логично е тази сватба да отпадне. Не мислиш ли?
— Ами… като се замисля, да — измърмори Пламен и разсеяно прокара ръка през косата си. — Но защо всичко да става толкова рязко? Може просто да я отложим?
Тя не удостои предложението му с отговор. Пръстите ѝ се движеха уверено по клавиатурата. Първото писмо замина — отказ от празничната вечеря. След него второ — прекратяване на наема на залата. Трето — анулиране на договора с водещия. Четвърто — спиране на поръчката за сватбената торта.
— Всичко е подписано на мое име — каза спокойно Невена. — Така че няма усложнения. Утре ще се свържа с цветаря и с фотографа. Остават само халките, но могат да се върнат до седем дни, ако пазя касовата бележка.
— Чакай малко — той пристъпи по-близо, видимо смутен. — Наистина ли възнамеряваш да отмениш всичко още сега?
— А какво предлагаш? — тя най-сетне вдигна поглед към него. — Да организираме паралелни тържества?
— Не, разбира се, просто… — запъна се Пламен. — Мислех, че ще искаш да поговорим, да изясним нещата.
— Няма нещо за изясняване. — Тя затвори лаптопа с тих щрак и се изправи. — Майка ти ти е намерила по-достойна кандидатка. Поздравления. Свободен си.
Невена го подмина и влезе в спалнята. Извади от гардероба пътна чанта и започна да прибира най-необходимото — няколко комплекта дрехи, козметика, папка с документи. Пламен застана на прага, сякаш прикован.
— Къде тръгваш?
— При Галина Мартинова. Апартаментът е твой, аз съм тук само временно регистрирана. От утре ще си търся квартира под наем.
— Недей да заминаваш! — направи още една крачка към нея. — Остани засега, ще поговорим спокойно, без емоции.
— Не желая — закопча ципа тя и преметна чантата през рамо. — Не ми е приятно да живея с човек, който смята, че не съм достатъчно добра партия.
— Аз никога не съм казвал такова нещо!
— Напротив, току-що го направи. С други думи, но смисълът беше същият — отвърна Невена, докато нахлузваше палтото си и увиваше шал около врата. — Че съм обикновен мениджър, а на теб ти подхожда дъщеря на влиятелен собственик с апартамент в центъра. Да ти припомня ли?
Пламен отвори уста, ала не излезе звук. Тя пое към входната врата, после се обърна за последно.
— Предай на Светлана Емилова, че ѝ пожелавам успех в търсенето на съвършената снаха. Дано третият опит бъде по-сполучлив.
— Третият? — примигна той объркано.
— Ами да. Ако първата се е оказала недостатъчна, нищо чудно и втората да не покрие стандартите. Кой знае — може пък Маргарита Емилова да има характер, който не се вписва. Или майка ти да открие още по-бляскав вариант.
Без да изчака реакция, Невена излезе. Вратата се затвори тихо зад гърба ѝ. Тя слезе по стълбите и се озова навън. Снегът продължаваше да се сипе и покриваше улицата с дебел бял слой. Студеният въздух я бодна по бузите, но ѝ подейства освежаващо. Извади телефона си и набра номера на приятелката си.
— Галина, аз съм. Мога ли да дойда при теб за няколко дни? Докато си намеря жилище.
— Разбира се! — гласът отсреща звучеше притеснен. — Какво се е случило?
— Ще ти разкажа на място. След десет минути тръгвам.
Тя спря такси и се настани на задната седалка. Шофьорът усили парното и в купето бързо стана уютно. Невена облегна глава назад и притвори очи. Странно, но не усещаше нито болка, нито гняв. Вместо това в нея имаше необяснима лекота — сякаш тежък товар бе паднал от раменете ѝ.
Галина я посрещна на прага с димяща чаша чай.
— Хайде, разказвай — настоя тя, щом настани Невена на дивана. — Какво става?
— Сватбата няма да има — каза кратко Невена и обгърна чашата с длани. — Пламен е намерил по-подходяща булка.
— Как така „по-подходяща“? — Галина едва не изпусна своята чаша.
Невена ѝ разказа всичко — разговора, намесата на Светлана Емилова, запознанството с Маргарита. Докато слушаше, лицето на Галина помръкваше все повече.
— Това е подло! — избухна тя накрая. — И ти просто си тръгна?
— А какво друго? Да вдигам скандал или да се моля? — сви рамене Невена. — Щом някой ме възприема като неподходяща, значи пътищата ни се разделят.
— Но сватбата е след седмица! Всички са поканени, всичко е платено!
— Беше платено — поправи я спокойно Невена. — Вече анулирах почти всичко. Утре ще довърша останалото. На гостите ще изпратя съобщение с извинение.
Галина поклати глава.
— Учудващо хладнокръвна си. Как го постигаш?
— Може би съм се изморила — призна Невена тихо. — Половин година приготовления, а през цялото това време майка му е търсела заместничка. Намерила я е. Какво повече да добавя?
Двете останаха в кухнята до късно, обсъждайки варианти и следващи стъпки. Галина настоя Невена да остане при нея толкова, колкото е нужно. Тя прие с благодарност — подкрепата ѝ беше необходима.
На сутринта Невена се събуди рано и веднага започна да урежда оставащото. Обади се на цветаря и отмени букетите. Фотографът прояви разбиране и обеща да върне аванса. Халките реши да върне в магазина — касовата бележка беше в портфейла ѝ, а срокът не бе изтекъл.
До обяд организационните въпроси бяха приключени. Оставаше да уведоми гостите. Тя написа кратко съобщение: „Сватбата се отменя по причини, независещи от мен. Моля да приемете извиненията ми за неудобството.“ Изпрати го в общия чат и изключи известията.
Телефонът ѝ почти веднага започна да звъни без прекъсване.
