…да я дадем на първия срещнат, така ли?
Светлана Емилова пребледня като платно. Доскоро беше уверена, че разговорът върви по начертания от нея план, но думите на Иван Живков разсякоха илюзията ѝ.
— Но нали се бяхме разбрали… — започна тя несигурно.
— Нищо подобно не сме уговаряли — прекъсна я той хладно. — Казахте, че е добре младите да се опознаят. Съгласихме се от учтивост. За сватба никога не е ставало дума.
След това напрежението в стаята стана нетърпимо. Срещата приключи прибързано и без обичайните любезности. Пламен Радев и майка му излязоха навън с чувството, че току-що са изгубили нещо важно. По пътя до спирката Светлана мълчеше, устните ѝ бяха свити в тънка линия. Пламен се взираше през прозореца на автобуса, а в съзнанието му се въртеше една и съща мисъл — остана с празни ръце.
Без Невена Вълкова.
Без Маргарита Емилова.
Без сватбени планове.
Без ясна посока.
Скоро новината плъзна из квартала. Жените пред входа не пропуснаха да обсъдят случилото се.
— Чухте ли? Сватбата на Пламен пропаднала!
— Сериозно? Как така?
— Говори се, че булката се отказала и заминала. А майка му търсела по-изгодна партия, ама не се получило.
— Е, това е номер! А момчето?
— Скита като сянка. Казват, че Невена ги надхитрила всички. Браво на нея!
Светлана дочуваше тези шушукания и вътрешно кипеше. У дома синът ѝ стоеше намръщен, нищо не му вървеше, дори на работа допускаше грешки. Тя се опитваше да го окуражи, но думите ѝ звучаха кухо дори в собствените ѝ уши.
По същото време Невена подреждаше дрехи в отворен куфар. Галина Мартинова стоеше на прага и я наблюдаваше замислено.
— Сигурна ли си, че ще пътуваш? — попита тя.
— Напълно — отвърна Невена, сгъвайки внимателно роклята си. — Всичко е платено, билетът е в чантата ми. Няма да оставя почивката да пропадне.
— Но това трябваше да е вашето медено пътешествие…
— Сега е моето лично приключение — поправи я спокойно Невена. — И, честно казано, така ми харесва повече.
Тя затвори куфара и се обърна към приятелката си.
— Благодаря ти, Галя. За подкрепата, за това, че ме приюти и не ме разпитваше излишно.
— Винаги можеш да разчиташ на мен — прегърна я Галина. — Почини си и изхвърли онзи глупак от мислите си.
На следващата сутрин Невена излетя към Слънчев бряг. Самолетът се издигаше, а градът под нея се смаляваше. С всяка изминала минута усещаше как напрежението се топи.
Хотелът я посрещна с уют и мирис на море. Стаята беше просторна, с балкон към безкрайната синя шир. Тя разопакова багажа си, преоблече се и излезе навън. Залезът боядисваше небето в розово и златисто, а вълните се разбиваха ритмично в брега. Невена се облегна на парапета и се усмихна — искрено, без преструвки. Усмивка към новото начало.
Дните се нижеха леко и безгрижно. Разходки по алеите, плуване в топлата вода, малки ресторантчета с прясна риба. Запозна се с туристи от Варна и заедно обиколиха околностите. Вечерите прекарваше на пясъка с книга в ръка — онази, за която все не ѝ оставаше време в ежедневието. Телефонът ѝ стоеше изключен. Миналото нямаше място тук.
В последната вечер тя седна отново на плажа. Слънцето потъваше в морето, оставяйки блестяща пътека по водата. Невена обгърна коленете си и се загледа в хоризонта. Очакваше болка, но вместо това усещаше спокойствие. Разбра, че да си тръгнеш навреме не е поражение, а сила. Че компромисите имат граница, ако искаш да запазиш себе си.
Помисли за Пламен и се усмихна леко. Дали новият му план с Маргарита е проработил? Дали майка му още дирижира живота му? Вече не я засягаше. Тази глава беше затворена.
Седмица по-късно тя се върна. На летището я чакаше Галина с букет свежи цветя.
— Е, как беше?
— Точно както ми трябваше — отвърна Невена. — Благодаря, че дойде.
— И какво следва? Да търсим квартира?
— Вече намерих — усмихна се тя. — Малък апартамент близо до метрото. Нанасям се вдругиден.
— Светкавично действаш!
— Време е да продължа напред.
Следващите седмици минаха в подреждане на новия ѝ дом. Тя избираше мебели и цветове според собствения си вкус. Върна се на работа, където я посрещнаха радушно. Шефът ѝ предложи повишение и Невена прие без колебание.
Една вечер телефонът ѝ звънна от непознат номер.
— Ало?
— Невена? Обажда се Светлана Емилова…
Гласът звучеше пречупено.
— Слушам ви.
— Искам да поговорим за Пламен. Той преживява труден период и…
— Госпожо Емилова — прекъсна я спокойно Невена. — Това вече не ме засяга. Вие избрахте по-добра партия за сина си. Пожелавам ви успех.
— Но аз…
Невена затвори разговора, изтри номера и остави телефона на масата. Миналото остана зад гърба ѝ. Пред нея стоеше нов живот — изграден по нейните правила. И този път тя нямаше намерение да ги нарушава.
