Вечерта си направих малък личен празник – купих си хамон, хрупкава багета и бутилка сухо червено вино. Подредих масата само за себе си и спокойно седнах да вечерям. Димитър Велизаров се прибра след около половин час. Първото му движение беше да отвори хладилника.
— А за мен? — попита той недоволно.
— Нямам представа — отвърнах спокойно. — Нали ти настоя всеки да поема собствените си разходи.
Той сви вежди, измъкна пакет замразени пелмени и мълчаливо ги сложи да се варят. Аз продължих да се наслаждавам на храната си, бавно и с удоволствие.
Измина седмица. Димитър се изхранваше с полуготови ястия и поръчки по домовете. Аз пък започнах да си готвя онова, което винаги съм искала, но не съм правила заради неговите претенции — морски дарове, зеленчукови запеканки, леки свежи салати. Той гледаше чинията ми с прикрита завист, която не успяваше да скрие.
В петък вечер не издържа:
— Хайде да спрем с тази глупост. Можеш да готвиш и за двама ни.
— Мога — казах. — Но няма да го правя. Правилата ги въведе ти.
— Та аз се шегувах! Толкова ли се засегна?
— Не. Просто приех думите ти насериозно.
Той смачка кутийката от хамбургер и я запрати в коша, след което излезе от кухнята, тръшвайки вратата.
Съботата започна с нервен разговор по телефона още от входната врата.
— Родителите ми ще са тук след два часа. Ще сготвиш ли?
Седях в леглото с книга в ръце.
— Не.
— Как така не? Те идват всяка събота!
— Знам. Девет години прекарвах съботите си до печката. Майка ти нито веднъж не ми благодари. Оттук нататък това е твоя грижа.
— Ти да не си полудяла?
— Нищо подобно. Всеки отговаря за своето. Твоите родители — твоя отговорност.
Димитър пребледня, обърна се и хлопна вратата. Чух как се кара по телефона с някаква фирма за доставки, после как тропа нервно с тенджери и тигани.
Когато звънецът иззвъня, вече бях облечена елегантно, с пригладена коса и лек грим. Отворих, поздравих Тодорка Соколова и свекъра си, поканих ги в хола и се върнах към книгата си, сякаш денят беше напълно обикновен. Тодорка Соколова свали палтото си, огледа се наоколо и уверено пое към трапезарията.
