Милена Чавдарова стоеше насред хола като вцепенена, стискайки в шепата си втората обеца — още непоставена в ухото.
— И накъде си тръгнала? Изобщо не си го и помисляй. Няма да ходиш никъде. Оставаш с мен! — думите на Калоян Радев, изречени с насмешка, прорязаха въздуха като шамар. — Ако толкова нямаш работа, вземи поне тоалетната изчисти.
Мигът сякаш се разтегли до безкрай. В съзнанието ѝ нещо прещрака — като изгорял бушон, който повече не може да поеме напрежение.
Седем години.
Цели седем години беше преглъщала мечтите си, беше притъпявала болката и беше намирала оправдание за всяка нова проява на надменност, която постепенно превзе характера на Калоян. Но днес той премина всякаква граница.
— Добре. Така да бъде — отвърна тя равнодушно. В гласа ѝ не се усещаше нито огорчение, нито сълза. Само ледена решимост.
Тя го наблюдаваше как пред огледалото нервно стяга възела на вратовръзката си — готвеше се за среща с началника. Гърбът му беше обърнат към нея. Както винаги — с гръб.
Когато вратата хлопна след него, без той дори да се обърне, Милена още стоеше неподвижно. Но вътре в нея вече се беше оформило решение.
— Ще се отметнеш ли, Миле? — чу се гласът на Зорница Пашова по телефона. — Значи отказваш предложението ми? Ще продължиш ли да…
— Не. Съгласна съм. Кажи кога да започна.
Отсреща настъпи секунда мълчание, после избухна радостен възглас:
— Най-после! Утре в девет. Подготвила съм всичко.
Милена издиша дълбоко.
Детската стая беше тиха — Борислав Колев беше на лагер. Странно, но сърцето ѝ беше леко, сякаш дългогодишен товар внезапно се беше свлякъл от раменете ѝ.
Ръцете ѝ сами посегнаха към дъното на стария гардероб. Оттам извади поизносена визитница. Пожълтяла картичка с телефона на Тодор Велинов — първият ѝ наставник, човекът, който разпозна таланта ѝ много преди да срещне Калоян.
„Милена, имаш изключителен усет. Разгледа случая по-добре от половината ми опитни колеги.“
Тогава за пръв път беше изпитала истинска гордост от себе си. А вечерта Калоян я посрещна с шампанско и пръстен.
„Ще живеем прекрасно. Радвам се, че ще изкарваш добре… но все пак ми позволи аз да се грижа за теб.“
Тя му повярва.
— Отбеляза ли важните места в документите? — Зорница ѝ подаде чаша кафе и папка по делото „Технотрейд“.
Милена кимна, прикривайки вълнението си. Вече трета седмица работеше в кантората на приятелката си. А Калоян дори не подозираше за промяната — убеден, че тя просто „се занимава с дома“, докато той „покорява върхове“.
— Финансовият им директор крие нещо — продължи Зорница, прелиствайки страниците. — Но данните от последната сделка си противоречат…
